— Той безумно те обичаше, Ортанс. Аз съм жив свидетел. Понякога дори ревнувах от тази връзка между вас двамата. Със Зое се чувствахме леко изолирани. Той нито веднъж не погледна Зое така, както гледаше теб.
— Накрая не можеше да се понася. Пиеше, запусна се, смяташе, че не забелязвам, но аз виждах всичко! Не понасяше това, в което се бе превърнал — жив провал. Това лято имаше моменти, в които беше направо жалък. Затова по-добре, че стана така!
Стоеше изправена до леглото. Жозефин не помръдваше, остави я да се изприказва, да излее мъката си свободно, без да подбира изразите.
Ортанс се извърна внезапно и погледна майка си в очите.
— Искам да знаеш, че е изключено, ИЗКЛЮЧЕНО, чуваш ли, да преживеем отново това, което преживяхме, когато той остана без работа. Никога повече не искам това да се повтори! Даваше ли ти пари?
— О, да ти кажа…
— Даваше ли ти пари, или не ти даваше?
— Не ми даваше.
— Значи можем да оцелеем и без него?
— Да.
„Ако си вземе парите за книгата — си каза Ортанс, без да откъсва поглед от майка си. — Но много се съмнявам, че ще си ги поиска, че ще удари по масата.“
— Няма ли пак да станем бедни?
— Не, скъпа моя, няма да станем пак бедни, обещавам ти. Имам сили да се боря за двете ви. Винаги съм ги имала. Никога за себе си, но за вас — да.
Ортанс я изгледа, в очите й се четеше съмнение.
— Само че Зое не бива да узнае. Зое не трябва да знае… Зое не е като мен. На нея всичко трябва да й се казва внимателно. Но това оставям на теб, това е по твоята част.
— Ще я подготвим — рече Жозефин, — ще изчакаме, колкото е необходимо, за да свикне да живее без него.
— Ние и без това живеехме без него — заяви Ортанс. — Хайде, че имам още много да уча, да преговарям за матурата.
Жозефин излезе от стаята, без да продума, и се върна в кухнята, където я чакаха Милен, Гари и Зое.
— Милен може ли да остане да вечеря с нас? Кажи да, мамо, кажи да…
— Мисля да се прибера в хотела, миличка — отвърна Милен и целуна Зое по косата, — всички сме много уморени. Утре ме чака натоварена програма…
Тя благодари на Жозефин, още веднъж целуна Зое. Изглеждаше дълбоко разстроена. Погледна ги за последен път с мисълта, че може да не ги види никога вече.
В началото на юни Ортанс и Гари се явиха на матура.
Жозефин стана рано да им направи закуска. Попита Ортанс дали не желае да ги придружи, но тя отказа, защото щяло да й се отрази зле на самочувствието.
Първия ден Ортанс се прибра доволна, втория също и седмицата мина без никакво притеснение. Гари очевидно също не се вълнуваше кой знае колко. Резултатите щяха да излязат на 4 юли.
Шърли не дойде за изпитите на сина си. Реши да се установи в Лондон и търсеше апартамент. Обаждаше се по телефона всяка вечер. Гари отиде при нея веднага след изпитите.
Зое мина в следващия клас с грамота. Александър също. Филип заведе и двамата в Евиан да пояздят. Жозефин ги изпрати на гарата и изписаното на лицето му вълнение я покърти. Хвана я за ръката: „Добре ли си?“ Тя дешифрира въпроса като „все така ли си влюбена“ и отговори с „да“. Той й целуна ръка и прошепна: „Forget me not!“37 Страшно й се прииска да го целуне.
Зое не беше питала нищо за баща си.
Ортанс се обади на журналистката от списание „Гала“ и си уреди триседмичен стаж като организатор на продукция. Тръгваше за работа всяка сутрин, ругаеше градския транспорт, че бил много бавен, непрекъснато повтаряше: „Кога ще се преместим най-сетне в Париж, вече и Шърли я няма, какво чакаме още?“ Жозефин все по-често мислеше за това. Тръгна да обикаля разни апартаменти в близост до Ньойи, за да може Зое да запази приятелите си. Ортанс беше заявила, че е съгласна за Ньойи. „Има дървета, метро и автобуси, елегантни и възпитани хора, няма да живея с чувството, че съм в резерват, а и при всяко положение след матурата веднага се махам, ще си уредя живота далече оттук.“