— Джон Дикинджър, научен съветник към индийското правителство по въпросите на общественото здравеопазване и земеделието. Осигурете ни колкото е възможно повече образци и не се безпокойте за изпращането им. Аз лично ще мина през Париж да ги взема. По всяка вероятност ще имаме специален самолет.
По-късно Жак научи, че Джон Дикинджър е син на дребен чиновник от Калкута и медицинска сестра — французойка от Шандернагор. Родил се в Индия, но след като баща му починал и майка му се завърнала в Европа, завършил част от образованието си във Франция, а после продължил в Англия и Съединените щати. Впрочем бе станал доктор на науките в голям американски университет. Запленен от родната си страна обаче, веднага след получаването на дипломите си се завърнал там, за да служи на правителството в Ню Делхи. Било малко преди войната в Бангладеш. Дикинджър дори изиграл известна роля при установяване на отношенията между двете страни. След експлозията на първата индийска атомна бомба временно скъсал с Ню Делхи. Останал една година — само година — настрани от изследванията и делата на индийската държава. После… После започваше загадката.
На всеизвестната конференция през март 1977 Дурга Юджен говори дълго за проблемите на изхранването и здравеопазването в Южна Азия. С почти марксическа терминология тя нападна отживелите структури и мъглявите философии, които спираха всякакъв прогрес и скриваха като зад димна завеса смущаващи неравенства. Без никаква ораторска предпазливост заклейми ядрената политика на своето правителство. Накрая я аплодираха ако не за друго, то поне заради мургавата й, трагична красота.
Дикинджър също бе почти толкова рязък, но изглеждаше много по-несигурен в себе си и постоянно разкъсван между противоречивите си пристрастия. Чувстваше се виновен, че изпитва възхищение и от традиционната Индия на Упанишадите и Бхагавадгита. Той винаги завършваше с някой хаплив израз всяко повече или по-малко обективно изложение. Изложенията ги забравяха, но не и изразите. Например: „Има хора, които осъждат мъдростта в името на протеините. Но те са неспособни да направят разлика между един мъдрец и купчина протеини!“
По-късно, оглеждайки разсеяно пълните хора около тях, бе казал на Жак с уморен тон: „Всъщност човек може би не е нищо друго освен купчина протеини. А на Запад — една твърде обемиста купчина!“
Нощта след срещата с Дикинджър и Дурга Юджен Жак сънува кошмари. Чуваше гинещи гласове, които го зовяха: „Протеини, имайте милост, протеини!“ Втурваше се из пустинята с пълни с Д-аминогел ръце, но откриваше само вдървени трупове.
На другия ден посети новите си приятели. Във фоайето на хотела видя голям сандък, готов за изпращане, на който бе изписан предизвикателният и незабравим адрес на Дурга: Д-р Юджен, холерна болница. Парси… Почувства се съвсем нищожен. Какво, по дяволите, правя тук? Вечният въпрос без отговор.
Младата жена поде оживен разговор, но Жак но разбра и половината от това, което му говореше с дрезгавия си напевен акцент. Друга вечер те най-изненадващо нахлуха в дома му — Джон с костюм от юта, влачейки малко кученце на име Атар, а Дурга — със строг сив тайор, гримирана съвсем по ориенталски, но с изопнати черти и дълбоки сенки под очите — сякаш предварително бе сложила траур за народа си.
Този път Дикинджър подхвана спора, като неговата обичайна властност преминаваше последователно в прикритост, страст, безапелационност, разочарование. Твърдеше, че е на трийсет и три години (идеалната възраст за обществен живот), но изглеждаше много по-млад. Знаеше, че му остава малко време; поне така заявяваше, за да осъществи грандиозния проект, който според него заемал изцяло съзнанието му: да спаси Индия от глада, без да унищожи нейната духовност. Поне три пъти на седмица се напиваше с уиски, коняк, водка и арак2, за да забрави неуспехите си и да се отдаде на нови мечти.
Жак отдавна се интересуваше от Индия и индуизма. Мислеше — без да е напълно убеден, — че източната философия, дзен, йога и всички подобни неща могат все още да помогнат против старческото оглупяваме на Запада, чиито симптоми непрекъснато се задълбочаваха. Знаеше имената на някои известни суами: Рамакришна, Кришнамюрти, Бхагаван Дас, Шри Ауробиндо, Вивекананда и двама-трима по-маловажни феодали. Всъщност той ги бъркаше един с друг и твърде слабо познаваше ученията им. Не посещаваше спиритуалистките и ориенталистки среди, където според него на една умна и здравомислеща глава се падаха две дузини смахнати типове, кандидати за ямата със змии и агенти на Милениъм пилигрим сосайъти. Но някои учени бяха разработили успешно идеите и опита на Изтока и бяха съумели да извлекат най-доброто от тях. Поне така твърдяха. Джон Дикинджър, изглежда, бе един от тях.