Обиколи четири-пет пъти стаята. Четири-пет пъти… или десет пъти, или двайсет. Аз съм мръсник и нещастник. Среден жител на Запада. Пропаднал на четирийсет години. Жалка буба като другите. Господи, когато бях на десет години!
Стана на десет години. Забрави, че ще бъде, че беше, че е бил мръсник и нещастник. Пресече пустия площад, без да каже дума на приятелите си. Те го настигнаха пред романската църква. Велосипедите бяха облегнати на една стена. По фронтона се виеше стар бръшлян, подобен на разпнат октопод. Високо в небето печеше августовското слънце. Гирлянди от сенки се поклащаха над пламтящите алеи на свещеническия дом.
Жак яхна последен велосипеда си, но веднага застана начело на групата и излезе няколко метра напред. Поглеждаше надясно и наляво с отговорен вид. Беше зонален галактически агент, натоварен със задачата да попречи на Бжорните, Урките и Рзюките да проникнат в този звезден куп, подчинен на Земната федерация, и да провери дали в неговия сектор се отнасят добре към братята нечовеци. Можеха да му имат доверие. Докато караулеше в системата Алшернар, извънземните нямаше да преминат.
От време на време се ослушваше внимателно. Ако чуеше някое същество да вие от удари, да се оплаква от глад или жажда, той… е, тогава той щеше да вдигне тревога в генералния щаб на Вега. После щеше да чака инструкции. А ако инструкциите не пристигнат, агенте? Не, не, инструкциите винаги пристигат. Без това животът щеше да е невъзможен. Невъзможен… Разбира се, имаше случаи като този на котарака Грегориус, които бяха особено трудни. Животното се навърташе край боклукчийската яма. Страшните Бжорни можеха да го нападнат преди намесата на галактичните зони. При това положение ще трябва да се изпрати хипервълново съобщение. Важност — нула едно. Вега може би щеше да намери изход.
Красив е този зонален агент пред нас! Нещастник, несретник — червей.
Жак си записа в едно тефтерче: Ефект, „Даяна“ (или Dhyana), две зрънца, продължителност на халюцинативното състояние (леко) — един час и петнайсет минути. Изключително ярки спомени от детството. Едва имах време да си помисля, че спя във фотьойла и сънувам. Само че не сънувах. Аз бях там.
За две зрънца? На другия ден Жак откри бележката. Реши, че е бил напълно пиян, когато е писал това. Откъсна страницата и я изгори в пепелника. Нищо не каза на Джон Дикинджър за опита. Било е самовнушение и толкова. Продължаваше да не вярва в тайните лаборатории Шива, Брахма или бог знае какво. Нито на ефекта „Даяна“ (освен ако не беше Dhyana).
На въпроса на Джон бе отговорил:
— Въпреки изкушението не съм я докоснал. Каза го инстинктивно. Би се затруднил, ако трябваше да обясни защо излъга.
— Жак?
— Джон?
— Сега е двайсет и два часът, трийсет минути и няколко секунди…
— Да.
— Ще се случи нещо много сериозно.
— Да?
— Мисля, че сега вече мога да говоря…
— Защо?
— Защото минава двайсет и два часът и трийсет.
— Слушам те.
— Трябваше да вземеш жълтия прах.
— Жълтия прах ли? Цялата епруветка?
— Да, най-добре. По-сигурно е. Самият аз току-що…
— Ти…
— Да
— А самолетът ти?
— О, самолетът ми… самолетите сега…
— С чаша вода ли?
— Какво?
— Прахът.
— А, да. С чаша вода… или алкохол. Препоръчвам ти по-скоро алкохол. Преди единайсет часа. Най-добре веднага. Не бива да чакаш дълго. След това легни, все едно че ще спиш. И ще заспиш. Е, особен сън…