— Надявам се, че ще успеем да се видим следващата седмица, за да поговорим за твоя опит. Не, аз… Трябва да… Надявам се, че не ни подслушват.
— Джон?
Жак отстъпи до надуваемия фотьойл и се отпусна в него, като притискаше слуховия апарат и слушалката по лицето си.
— Джон?
— Трябва да приключим веднага. Толкова по-зле, ако подслушват линията.
— Какво става всъщност?
— Колко пъти опита от праха?
— Веднъж.
— Колко зрънца?
— Шест. Половината от средната доза.
— Да… Жак?
— Джон?
— Часът е двайсет и два и трийсет. Мисля, че вече мога да говоря.
— Слушам те.
— Жак, имаш ли ми доверие?
— Да, Джон.
— Пълно доверие?
— Да!
— Тогава ще изсипеш всичкия жълт прах, който ти остава, в чаша уиски и ще го изпиеш, без да губиш и минута!