Това траеше безспир, докато накрая съзряхме шатрите на лагера. Оттам се чуваха приветствените песни на жените и момичетата. Бяха застанали на входа на селото от палатки. Начело стояха жените които ме познаваха отпреди, като най-отпред беше вдовицата на шейх Мохамед Емин с неговите други две жени, които при първото си идване бях напръскал със «светената» вода от Зем Зем в Мека. Тогава тази жена беше млада, но от мъките по смъртта на шейха бързо беше остаряла. Устните и веждите й вече не бяха боядисани, върху челото и бузите й нямаше украси, нямаше ги и големите златни пръстени, които висяха по носа и ушите й. По тила, глезените, ръцете и китките й нямаше сребърни гривни, корали, перли, пъстри камъни и асирийски украшения, които преди я кичеха. До нея стоеше Амша, героинята, която беше все така сериозна и горда, както я бях видял в степта на Джеда, а от дясната й страна беше жената на Халеф, Ханех, «най-прекрасната от жените, слънцето сред звездите на женския пол». Тя ми изглеждаше все така хубава и млада като по времето на сгодяването си за моя доблестен Халеф. Тъмните й очи ме гледаха с видима симпатия и почит.
Като навлязохме по широката пътека между палатките под звуците на песните, спряхме, слязохме от конете и бяхме въведени в най-голямата и хубава шатра, която бързо бе подредена специално за нас, след като пратеникът беше донесъл вестта за идването ни. Беше поставена вода за миене. Докато правехме това, англичанинът каза:
— Кога ще раздадем подаръците ви, сър?
— Моите подаръци ли? Аз нямам такива.
— Глупости! Нали ги видяхте и ги купувахте?
— Но не ги платих. Ваши са.
— Няма значение! Принадлежат на тези, за които са определени.
Дайте им ги!
— Това е ваша работа.
— Глупости! Как може сър Дейвид да дарява тези арабски лейди!
— Щом вие не можете, и на мен ми е забранено.
— Пфу! Това, което правите вие, има чар. На вас ви се удава по-добре, отколкото на мен. Предпочитам да ида на лов за лъв, отколкото да правя подарък на някоя лейди. Ако не искате да го направите, ще изхвърля тези боклуци!
Това не бяха боклуци, напротив, много полезни, красиви, а също и скъпи предмети.
— Е, добре — реших аз, — ще се погрижа вместо вас, сър Дейвид. Но няма да се кича с чужди пера. Ще раздам подаръците от ваше име.
— Раздайте ги, от чието име искате. Може да назовете името и на португалския крал или императора на Лапландия. Но не ме занимавайте!
Скоро до шатрата долетя миризма на печено. Помолих Халеф да дойде и му дадох да разпредели подаръците. Той самият получи два хубави револвера и голям копринен тюрбан, от което беше очарован. За Ханех, най-прекрасната сред красавиците, имаше дреха от червена коприна, пръстен, обеци, огърлица и препаска за челото, състояща се от златни и сребърни монети. По-късно забелязахме, че възхищението й беше безмерно. Другите жени също получиха подаръци, както и мъжете, които преди бяха влизали в по-близки отношения с нас.
Празничната гощавка беше поднесена на открито. Състоеше се главно от ястия, които ми бяха познати отпреди и които тогава бях описвал. След като се нахранихме, Амад ал Гандур ни помоли да отидем с него в шатрата му, където ни изложи една своя молба. Там се бяха събрали и старейшините на селото. Шейх Малек и Халеф също присъстваха. Много се радвах, че и моят хаджия беше повикан, защото от това разбрах, че е успял да се приспособи към племето и да си спечели уважение.
— Ефенди — започна шейхът, — дойдохте в много важен за нас момент. Спомняш ли си в кой ден умря моят баща, шейхът на хадедихните от племето на шаммарите Мохамед Емин?
— Много добре. Беше на двайсет и шестия ден на месец рабуил ахир, което в онази година отговаряше на дванайсти хазиран[82] от християнското летоброене.
— Така е. Изминали са осем години оттогава и никой досега не е ходил на гроба му, за да каже молитвите на приятелите и роднините.
Това не ми дава покой. Искам да ида там в планините, за да изпълня дълга си, и племето реши да ме придружат определен брой храбри бойци, за да стане поменът по начин, достоен за един прочут шейх. Днес следобед по времето на асра тръгвам с двайсет воини. Затова вчера вечерта празнувахме раздялата до късно през нощта. Стражите ни бяха уморени от празника и това даде възможност на абу-ферханите да откраднат конете ни. Но ето че дойдохте вие. Гостоприемството ни задължава да останем при вас, а искахме да бъдем при гроба на шейха в деня на мъртвите. Молим те да ни посъветваш кое от двете задължения да изпълним.