— Но ние не искаме да ходим там — прекъсна ме той.
— Остави ме да се доизкажа и ще се съгласиш, че е много възможно да ни се наложи да търсим път за бягство оттук.
— Да бягаме ли? От тези кучи синове? Никога! — извика той.
— Никога, никога, никога! — присъединиха се хадедихните към него.
— Оставете моя сихди да говори! — предупреди ги Халеф. — Той е много по-умен от всички нас и от опит вече знам, че който не го послуша, по-късно се разкайва.
Хвърлих на дребосъка признателен поглед и продължих:
— Изкачването и слизането може да се извърши само от източната страна на хълма и се стига до едно място, което познавате, защото преди сме минавали през него и където скалите се приближават толкова тясно една до друга, че има място, само за двама конници да застанат един до друг. Този проход би могъл да стане опасен за нас.
— Защо? — попита шейхът.
— Ако кюрдите го обсадят, няма да можем да се измъкнем оттам.
— А ако го заемем ние, те няма да могат да се изкачат! — каза той самоуверено.
— Звучи много добре, но не е така, защото и ние няма да можем да излезем оттам.
— Ще ги прогоним!
— Тогава ще се наложи да водим бой, който искахме да избегнем.
— Тогава ще останем тук горе, докато на бебехите им омръзне да чакат и се махнат!
— Едва ли ще им хрумне подобно нещо. Първо, ще останат, защото искат да си отмъстят и, второ, тях нуждата няма да ги прогони, но нас — да. Имам предвид глада. Наистина, тук има вода, но какво ще ядем? Има ли дивеч горе на голите скали? Не. А хранителните ни запаси толкова са се стопили, че после ще трябва да отида да потърся и убия някое животно, което може да се яде.
— Описваш всичко в най-черни краски, защото имаш навика да мислиш за най-лошото, което може да ни се случи. Прекалено си предпазлив.
— В случая е по-добре да си предпазлив, отколкото прекалено лековерен. Наистина настоятелно те моля днес да не оставаме тук! Трябва да си намерим място за лагер на закрито, откъдето да можем да наблюдаваме подстъпите към този хълм.
— Не ме притискай с тази молба! Не мога да я изпълня. Трябва да бъда тук, при баща си. Ако не искате да останете на това място, идете, където искате!
— Оставаме! — извикаха хадедихните единодушно.
— Чуваш ли? — попита ме Амад ал Гандур. — Те остават с мен. Но ти можеш да постъпиш по своя воля и да си намериш друго място за лагеруване. Халеф и синът му вероятно ще останат с теб.
— Убеден съм в това, защото хаджията знае, че мнението ми е добре обосновано. Но каква ще е ползата да се отделяме от вас? Ние ще идем на сигурно място, а вие ще бъдете изложени на опасност. Това би могло да бъде сметнато за проява на страхливост от наша страна, което бихме искали да избегнем, затова ще останем тук. Но когато после се сбъдне предсказанието ми, вината няма да падне върху нас!
Взех карабината «Хенри», за да отида на лов. Като видя това, англичанинът попита:
— Къде, сър?
— За месо.
— Well, идвам и аз.
— Предпочитам да останете тук.
— Защо?
— Защото трябва да се оставят възможно най-малко следи.
— Една повече няма значение. Що за физиономия сте направили? Яд ви е на хадедихните ли? Карахте се с шейха, но нищо не можех да разбера.
— Възмутен съм, че настояват да останем тук, горе, а аз смятам, че в гъстата гора ще се чувстваме по-сигурни.
— Заради бебехите ли?
— Да.
— Няма значение! Дали ще се сблъскаме с тях тук горе или долу, е все едно.
— Не съвсем, сър Дейвид. Впрочем бяхме решили, че ще избягваме враждебните действия.
— Well, нямах нищо против. Но ако кюрдите дойдат, ще е добре да си уредим старите сметки с тях. Well! Око за око, зъб за зъб, пръст за пръст, парченце за парченце. Ще ги напердашим така, че да ги съдерем от бой. Е, да дойда ли с вас?
— От мен да мине. Понеже не можете да разговаряте с хадедихните и ще ви доскучее.
— Кой ще дойде още?
— Халеф.
— А синът му?
— Вероятно също, защото баща му едва ли ще го остави сам.
— Well, и правилно. Момчето е много старателно. Иска да научи всичко от вас. Вземете и него!
Малкият Кара се зарадва, като чу, че ще може да придружи баща си. Четиримата се спуснахме по хълма, след като помолих Амад ал Гандур да не пуска хората си на лов, за да избегнем оставянето на следи, които биха могли да ни издадат. Не му се доверявах обаче напълно, защото, откакто се намираше на гроба на баща си, не само изглеждаше, че отново мисли за отмъщение, но и не желаеше да ми се подчинява. Като слязохме в долината, навлязохме в гората, покриваща споменатото възвишение. Преди също бях ходил там на лов. Избрах тази посока, защото, ако кюрдите дойдеха, щяха да се появят от друго място.