На следващия ден аз също си тръгнах. Воините на хадедихните ме съпровождаха като почетна свита в продължение на половин ден. Халеф и синът му обаче продължиха да яздят с мен и по-нататък и се разделихме едва при Ефрат.
— Сихди, мой скъпи сихди, с теб си отива и половината ми живот. Останалата половина принадлежи на Ханех, моята жена, и на Кара, моя син — каза хаджията, бършейки очи. — Господ да е с теб… през цялото време, а… аз… аз не мога… повече… да говоря!
Хлипайки силно, той обърна коня си и препусна в галоп. Подадох ръка на сина му, също със сълзи в очите.
— Бъди благочестив и доблестен! Стани мъж като баща си! Може би ще се видим отново. А ако някога отново ходиш в Кюрдистан, качи се на скалистия хълм и поздрави моя Рих от мен!
Устните му трепереха от тъга и вълнение. Искаше да отговори, но не можеше. Сложи безмълвно двете си ръце върху сърцето и препусна след баща си.