Като излязох навън, побързах да се освободя от пакета, като го мушнах в дисагите на Халеф. Никой освен хаджията не забеляза това. Всички бяха насочили погледите си към жителите на селото, които любопитно, бавно се приближаваха към нас.
Човекът, който скочи и се разкрещя, като ни видя да приближаваме към селото, стоеше до един друг мъж, с важно изражение на лицето. Двамата оживено разговаряха. Тъкмо благополучно бях скрил храната, когато първият се приближи към водача ни и започна тихо, но настойчиво да говори с него. После се обърна към мен, заби върха на сабята си в земята, опря ръце върху дръжката й, направи физиономия на паша с три конски опашки и попита:
— Чужденец ли си?
— Да — отвърнах аз любезно.
— И минаваш през нашите земи?
— Такива бяха намеренията ми — отговорих аз още по-любезно.
— В такъв случай знаеш какво ти повелява дългът?
— Какво имаш предвид?
Това прозвуча направо сърдечно. Поведението на човека ме забавляваше. Но колкото по-любезен ставах аз, толкова по-мрачен израз добиваше неговото лице. Полагаше големи усилия да му придаде началнически израз.
— Трябва да платиш налога — обясни ми той грубо.
— Данък ли? Защо?
— Всеки чужденец, който минава през селото ни, трябва да плаща.
— За какво? Да не би чужденците да ви нанасят щети, които трябва да оправяте?
— Не питай, ами плащай!
— И колко?
— По два пиастъра на човек. Вие сте четирима чужденци, защото конакчията Джемал не се брои, понеже го познаваме и е роден тук. Но както той ми каза, ти си предводител на тези хора и затова ще трябва да платиш осем пиастъра.
— Тогава поне ми кажи ти кой си?
— Аз съм емниети умуми ферики[18] на селото.
— В такъв случай, разбира се, ти си голям човек. Но какво ще стане, ако откажа да платя?
— Ще ви арестувам.
— Кой заповяда да се взема този данък от всеки чужденец?
— Аз и кехаята.
— И той ли е тук?
— Да, ето го там.
Пазачът посочи към мъжа с важната физиономия, с когото преди това беше разговарял и който сега ме гледаше с изпълнен с очакване поглед.
— Извикай го да дойде! — заповядах аз.
— Защо? Каквото казвам, трябва да се изпълнява, и то веднага, иначе…
Той направи заплашително движение със сабята си.
— Тихо! — отвърнах му аз. — Харесваш ми, защото имаш същите принципи като мен: всичко, което заповядам, трябва да се изпълнява.
— Тогава ще отнемем от нещата ви толкова, колкото е равностойността!
— Няма да ви е лесно.
— Охо! Вече разбрахме кои сте. Ако не се подчините, ще ви набием с камшик!
— Дръж си езика зад зъбите, защото съм свикнал към мен да се отнасят с уважение. Няма да платя данъка! Но виждам, че си бедняк, затова ще ти подаря два пиастъра!
Бръкнах в кесията, за да му дам този бакшиш, но отново дръпнах ръката си, защото той вдигна сабята, размаха я пред лицето ми и извика:
— Бакшиш ли ще ми даваш? На мен, който съм бекджи и мухафъз[19] на общината? Това е обида, която ще накажа най-строго. Данъкът се удвоява. Как да се отнасям към теб? С уважение ли? Ти си чапкънин[20], пред който няма да проявя и сянка от внимание. Ти си толкова ниско под мен, че не те виждам, защото…
— Млъкни! — прекъснах го аз. — Щом не можеш да ме видиш, ще ме усетиш. Махай се оттук, иначе ще те цапна с камшика!
— Какво? — изръмжа той. — Камшик ли? И казваш това на човек с авторитет и власт, а в сравнение с мен ти си умрял плъх, прегладняла мишка! Аз съм насреща, а това е сабята ми! Кой ще ми забрани да те намушкам? Така на земята ще има един негодник по-малко. Ти заедно с приятелите ти…
Той отново беше прекъснат. Халеф сложи ръка на рамото му.
— Млъкни най-сетне, иначе ефендито наистина ще се ядоса и ще си получиш данъка там, откъдето няма да можеш да го махнеш!
Тогава «началникът на селската стража» блъсна хаджията така, че дребосъкът отстъпи няколко крачки назад, олюлявайки се, и му извика:
— Червей! Ти се осмеляваш да докосваш най-висшия чиновник тук? Това е престъпление, което моментално трябва да бъде наказано. Ти си този, който ще бъде набит с камшик. Ела, кехая, приближете се, мъже! Хванете това човече! Набийте го със собствения му камшик.
Кехаята понечи да се приближи, но веднага се отдръпна назад. Изглежда, погледът, който му хвърлих, не му хареса. Неговият пример накара и останалите да не се подчинят на подканата на «главния генерал на обществената сигурност».
— Сихди, да им дам ли да се разберат? — попита Халеф.