— Не виждаш ли, че там вътре е имало някой? — отвърнах аз.
— Да, така е. И какво от това? Някой е брал къпини.
— Тук, по края, би могъл да го направи много по-лесно. Никой разумен човек не би се врял напред-назад в такъв трънак, ако може да се добере до това, което му трябва, без усилие.
— Но нали виждаш, че въпросният човек е търсил само къпини. В преправените ходове са обрани само те, и то на една ръка разстояние.
— Въпросният човек ли? Хм, да! Дрехите му трябва да са били от много здрав материал, вероятно от много дебела кожа. Иначе навсякъде щяха да се виждат висящи парцали. А и ходовете са много по-широки от тези, които би направил един човек.
— Да не би да искаш да кажеш, че не е бил човек?
— Така ми се струва. Я погледни с каква сила са пречупени клонките!
— Може да е бил някой много силен човек.
— Дори и така да е, не би си пробил път по този начин. Човек винаги заобикаля пречките, ако това е възможно. Но тук случаят не е такъв. Клоните и издънките са притиснати здраво към земята. Стъпкани са така, сякаш през тях е минал валяк.
— Вярно. Не мога да разбера как един човек би могъл да направи подобно нещо с крака.
— Хм! Ако не се намираме в Турция, а в някой американски пущинак, щях да знам за какво става дума. Дрехата на този приятел на къпините наистина е била от кожа. Изглежда, е била най-хубавата и дебела кожа, която може да има, и е била здраво сраснала с тялото му.
— Знам какво имаш предвид, ефенди — каза конакчията, като се отдалечи с коня си на няколко крачки от мястото, на което се намирахме, за да се приближи до храстите. — Говориш за аиъ[28]. Тези животни са рядкост тук. Но щом веднъж в планините ни се заблуди мечка, то тя е някой стар отшелник, с когото шега не бива.
— Мога да си представя. Младо животно, което живее само от плодове, не би се изгубило тук. Почти съм убеден, че търсачът на къпини е бил мечка, и ще огледам ходовете, които е направила в гъсталака.
— В името на Аллаха, остави тази работа! — предупреди ме Джемал.
— Ами! Посред бял ден е.
— А ако се натъкнеш на нея?
— И тя ще се натъкне на мен. И в двата случая е много опасно.
— Ще те разкъса и ще ти отхапе главата. Чувал съм, че мечките много обичат мозък. Още с първото захапване строшавали черепа на жертвата си.
— Ще видим дали и тази мечка има същите навици — засмях се аз и слязох от коня.
— Стой, стой! — развика се храбрият водач. — Не става дума само за теб, но и за всички нас. Ако наистина все още е вътре в гъсталака и нарушиш спокойствието й, тя ще се разяри и ще се нахвърли върху нас.
— Не мрънкай! — сряза го Халеф. — Ефендито е убивал черна пантера, най-свирепото от всички хищни животни, и лъв, краля на силните. Какво е една мечка за него. Той би могъл да удуши това животинче с ръце.
— Охо! — засмях се аз. — Много подценяваш това мило животинче. Спомни си лова на мечки край Гумри! Като се изправи животинчето пред теб, е с цяла глава отгоре ти. Ако е достатъчно голямо, може с едно цапване на лапата да ти разбие черепа. Ако иска, мечката може да отмъкне цяла крава. Така че срещата с нея не е съвсем безопасна.
— Дори и десет пъти да е по-голяма, Хаджи Халеф Омар не се страхува от нея. Стой тук, сихди, и ми позволи сам да я потърся. Искам да й изпратя един поздрав между ребрата или по главата.
— Куршумът ти изобщо няма да може да пробие черепа й. За целта, ако човек няма заострени куршуми, ще му трябва оръжие като старата ми пушка, която всъщност е мечкоубиец. Възможно е куршумът ти изобщо да не може да й навреди. Тогава мечката ще начупи пушката ти на парчета, а после ще те прегърне така, че да ти излезе въздухът.
— Смяташ, че няма да мога да пробия гръдния й кош, та пред очите й да затанцуват звезди и животът да напусне тялото й?
— Не, не можеш да го направиш, Халеф. Затова стой тук спокойно!
— Ако наистина е толкова опасно, и ти не бива да отиваш без мен. Аз съм твой приятел и закрилник и искам да съм до теб, когато се намираш в опасност.
— Е, добре, можеш да ме придружиш. Но животното не е тук.
— Сигурен ли си?
— Да. Знам как трябва да изглежда леговището на една мечка. Този гъсталак въобще не е подходящ за такова нещо. Ако животното, което е било тук, наистина е мечка, то тя е дошла само за да се наяде с вкусни къпини. Като хищно животно, е предпочела да остане скрита в храста- лака. Инстинктът й заповядва през деня да избягва откритите места. С това се обяснява фактът, че плодовете, които могат най-лесно да бъдат достигнати, не са обрани. Хайде, ела!