Взех пушката и следван от Халеф, се мушнах в гъсталака. Ходовете в него приличаха в умален мащаб на «пътищата», които бизоните проправят във високата колкото човешки бой трева на прерията. Счупените клони бяха направо трамбовани в почвата. Явно тази Баба Меца беше огромно животно.
Не бяхме направили и десет крачки, когато намерих доказателството, че наистина си имаме работа с кафява мечка. В тръните бе останало валмо от козината й.
— Погледни! — обърнах внимание на Халеф аз. — Това са косми от козина. Трябва добре да разгледаме този кичур.
— Защо?
— За да разберем каква е възрастта на мечката.
— Може ли да се узнае това от тези няколко косъма от козината й?
— Да, приблизително. Колкото по-млада е мечката, толкова по-гъста е козината й. Козината на прекалено старите мечки не подраства отдолу и се изхабява и изтънява до такава степен, че се появяват и голи места. Сега преценявам: от гъста козина ли е този кичур?
— Не, космите са направо изтънели.
— Освен това не е с равномерна дебелина и цвят. Краят, който е в кожата, е по-тънък, отколкото горе и е почти безцветен. Това е белег, че кожата повече не може да промени косъма. Мечката е много стара. Не ти пожелавам да попаднеш в прегръдката й. На тази възраст и по това време на годината сигурно е четири пъти по-тежка от теб.
— О, ужас! Тогава наистина не съм за нейните лапи и сърце. Във всички случаи е по-добре да се стреля по нея. Напред! Хайде да я намерим!
— Тя вече не е тук. Ако добре огледаш изпотъпканите храсти, ще видиш, че местата на пречупването им са почернели. Предполагам, че животното е било тук вчера. Не е необходимо да претърсваме целия гъсталак. Много по-добре е да го заобиколим и сигурно ще видим мястото, откъдето мечката е влязла или излязла.
Измъкнахме се от трънака и го обходихме. Бързо намерихме дупката, през която мечката бе влязла вътре. Отворът й водеше към гората, което личеше по стъпканите и обърнати навътре клони. А там, където сочеха навън, трябваше да е мястото, от което е излязла. То беше до рекичката. Потърсих следи, но намерих само няколко едва забележими стъпки, които водеха към потока. Тръгнахме по тях и стигнахме до мястото, където Баба Меца бе пила вода. При това предните й лапи са били потопени в нея. Следите от лапите ясно личаха върху меката почва на дъното в плитката вода. Докато е пила, мечката не ги бе местила, а после така внимателно ги беше извадила, сякаш е имала намерение да ни остави съвсем ясни отпечатъци от предните си крака.
Първоначалното ми мнение се потвърди: мечката беше огромна. Стъпалата й бяха дебели, от което можеше да се направи изводът, че имаше значителен запас от тлъстини. Оттук тя се бе изтърколила към едно песъчливо място, където се беше валяла. Оттам нататък вече нямаше ясни следи. Само по някои бледи белези можеше да се предполага, че отново се беше върнала в гората.
— Колко жалко! — изпъшка Халеф. — Този син на мечешка майка не е бил достатъчно учтив да ни изчака.
— Може да е дъщеря на някоя меча майка и самата тя вече да е майка и баба на много внучета. Тук, където се е търкаляла, тя е драскала по пясъка. Ноктите й са изтъпени и изпочупени. Това е някоя много стара леля. Радвай се, че не те е срещнала ненадейно.
— И все пак ми се иска да дойде и да ни се поклони за поздрав. Мечката яде ли се?
— Разбира се. Не си ли спомняш колко се радваше на печеното мечешко тогава край Гумри, в кюрдските планини, нашият приятел Дейвид Линдси бей — макар че беше напразно! Добре приготвена шунка и печено от мечка са истински деликатеси. Езикът й също е превъзходен. Но с дроба човек трябва да внимава. Има народи, които го смятат за отровен.
— Наистина! Спомням си! Шунка и лапи! — извика дребосъкът. — Сихди, не може ли да потърсим мечката и да си вземем от нея тези деликатеси?
— Халеф, Халеф! Не забравяй другите деликатеси, които не ти се отразиха особено…
— Замълчи! — прекъсна ме той бързо. — Да не искаш Да кажеш, че Пророкът е забранил да се яде пушено месо и лапи от мечка?
— Не го е забранил. Езикът на Пророка има само една дума за мечка, а именно «диб», но тази дума понякога се употребява и за хиена и не вярвам Мохамед да е виждал някога истинска мечка.
— Ако го беше забранил, в никакъв случай нямаше да се лакомя за печено мечешко, но тъй като това не е така, не виждам защо трябва да се откажем от това изключително голямо удоволствие. Ще идем в гората и ще застреляме животното.
— Да не мислиш, че то само нас чака?