— Не влизай навътре, ефенди! — каза жената. — Там има един болен.
— Защо премълча това?
— Той има холера. Не влизай там! Иначе ще те зарази и тогава с теб ще е свършено.
— Кой е болният?
— Мой брат.
— Лъжеш, жено! Познавам мъжа, който лежи тук. Може и да ти е брат, защото дяволът е брат и на двама ви. Това е старият мюбарек и искам да го видя по-добре. Имаш ли лампа?
— Не.
— А борини?
— Също не.
— Слушай, иди и донеси борини, за да светнем, и ако след една минута не си тук, ще те набия така, че мръсната ти кожа ще се пръсне. Бях взел камшика в ръка. Това оказа необходимото въздействие.
— Ефенди — противопостави се Джемал, — нямаш право да се разпореждаш тук. Ние сме само гости и…
— … и ще плащаме така, както заслужават, а именно с пиастри или с камшик — прекъснах го аз. — Вътре лежи мюбарекът. А щом той е тук, ние сме в опасност и ще действам така, както изисква нашата сигурност. Ако смяташ да ме заблуждаваш, тогава трябва да предположа, че си в таен съюз с враговете ни. Както знаеш, вече има достатъчно основания за това. Така че внимавай!
Той млъкна и не се осмели да каже нищо повече. Жената донесе борини, една от които вече гореше. Запалихме няколко, взехме по една в лявата ръка, а в дясната държахме заредени револвери или пистолети и тръгнахме на проверка в навеса. Вътре се виждаха само две неща, а именно мюбарекът, който лежеше в ъгъла в безсъзнание, и трупът на коня в другия ъгъл. Като се приближихме, от умрелия кон се вдигна облак отвратителни мухи.
— Луда ли си? — попитах аз жената. — Тук има ранен човек с треска, а до него има труп на кон, нападнат от хиляди насекоми. И ние трябваше да ядем от това месо? Не знаеш ли колко е опасно?
— Какво би могло да навреди?
— Може да ни струва живота. Освен това ти ни излъга. Този човек там е наш смъртен враг, който иска да ни убие. Като искаше да го укриеш от нас, доказа, че си в таен съюз с него. Скъпо ще си платиш за това!
— Ефенди — уверяваше ме тя, — не разбирам нито дума от това, което говориш.
— Не ти вярвам.
— Мога да ти се закълна.
— Не вярвам и на клетвата ти. Как попадна старецът при теб?
Гуска отправи въпросителен поглед към конакчията. Джемал направи утвърдителен жест. Разбрах какво искаше да й каже с това, но се направих, че не съм видял нищо.
— Оттук минаха шестима конници — обясни ми тя. — Единият от тях беше болен и не можеше да продължи нататък, затова ме помолиха да го подслоня тук, докато се оправи или докато дойдат да го вземат. Увериха ме, че добре ще ми платят за това.
— Познаваше ли ги?
— Не.
— А защо каза, че този стар грешник ти е брат?
— Не знам дали е грешник или не. Помолиха ме да казвам така и никого да не пускам при него, защото го преследвали врагове.
— Описаха ли ти ги?
— Да.
— И описанието им съответства на нашата външност, нали?
— Точно така. Затова не исках да те пускам при ранения.
Тогава откъм входа се чу гневен глас:
— Какво става тук? Кой се осмелява да влиза вътре без мое позволение?
С борина в ръка се приближих към задалия тези въпроси човек. Жената се спусна към него и започна да му шепне нещо. Нямах причина да й преча да го стори. Щом двамата приключиха, той се обърна към мен:
— Ефенди, жена ми разправя, че сте я заплашвали. Няма да търпя подобно нещо. Като приехме при себе си този болен човек, извършихме милосърдна постъпка и вие нямате право да ни упреквате за това.
— Че кой ви е упреквал?
— Ти.
— Не е вярно. Тя го криеше от нас.
— Вас какво ви засяга това? Не можем ли да правим каквото искаме?
— Разбира се, че можете, но щом чуя, че някой човек вика, и на въпроса ми какво е това, ми се отговаря, че няма никой, е естествено да стана подозрителен. Помислих, че някой се намира в опасност, и влязох тук, за да го спася, въпреки че жена ти не ми позволяваше.
— Защото си негов смъртен враг!
— Това също е лъжа. Пощадихме го, въпреки че той искаше да ни убие. Нямам намерение да му сторя нищо лошо. Дори съм готов да му помогна, ако е възможно. Занесете го в стаята! Там ще можете по-лесно да се грижите за него. Ще прегледам раната му. Ще се радвам, ако може да му се помогне. Никога не отнемам живота на друг човек, освен ако не трябва да го направя, за да спася собствения си живот.
— Ти наистина ли ще го прегледаш и ще му дадеш лекарство, което няма да го довърши?
— Няма да давам на мюбарека никакви лекарства. Само трябва да бъде правилно превързан. Веднага го отнесете в къщата! Ще те чакам тук, защото искам да говоря с теб във връзка с коня.