Едва сега, когато борините осветиха Юнак по-добре, видях, че държи в ръката си някакво пакетче. Разпознах го веднага и обърнах внимание на Халеф върху това, като тайно му дадох знак с ръка.
Джемал, търговецът на въглища и жена му вдигнаха мюбарека и минаха с него покрай нас. Раненият беше в безсъзнание, но, изглежда, усети болките от докосването, защото простена.
— Сихди — каза ми Халеф, — а какво ще стане, ако тук е скрит не само мюбарекът?
— Убеден съм, че останалите са продължили пътя си, но въпреки това ще взема необходимите мерки, все едно че са скрити тук.
— А какво ще говориш с търговеца на въглища за коня?
— Искам да го купя от него, или поне част от тази мърша.
— Какво те прихваща? Да не искаш да кажеш, че ще ядем от това месо?
— Не ние, а някой друг.
— Кой?
— Един наш гост. Вероятно още днес ще се запознаеш с него.
Избягнах по-нататъшните въпроси, като се присъединих към другите, които учудено оглеждаха умрелия кон, жертвата на мечката. Свирепото хищно животно бе счупило черепа на коня. Черепната кутия, в която се намира най-големият деликатес за мечката, мозъкът, беше така добре изблизана, сякаш беше измита с гъба. После животното се бе нахвърлило на тялото. Липсваха вътрешностите, които то беше изяло. Плячка на лакомията му бе станало месото от бутовете, а накрая бе схрускало и гърдите. Това го е заситило.
Конят — яко и добре охранено животно — явно бе имал достатъчно сили да тегли тежките товари. Затова Халеф каза:
— Но как може мечката да надвие такъв кон? Можел е да избяга или да се отбранява с копитата?
— Мечката го знае също толкова добре, колкото и ти и преценява как да извърши атаката си. Освен това тя е доста стара и сигурно има достатъчно богат опит.
— Но не забравяй, че конят е много бърз, докато мечката е непохватна и тромава.
— Който мисли, че е така, не я познава. Да, обикновено се смята, че тя предпочита спокойствието пред тичането, но аз съм виждал сива мечка да настига конник, който полагаше усилия да избяга. Ако мечката е ранена от куршум, се разярява и развива скорост, която я прави изключително опасна.
— И все пак как се е удало на тази мечка да надвие коня?
— Първо тя е проявила съобразителност и се е промъкнала от посока, противоположна на вятъра, за да не я надуши конят. Като е наближила плячката си, е направила няколко големи, бързи скока, а после е нападнала коня отпред. По раните виждаш, че е бил съборен отпред. Виж разкъсаните предни крака и двете драскотини вляво и дясно на шията! Хванала е коня за врата с предните си лапи, а със задните е застъпила предните му крака. При нейната пословична мечешка сила е бил достатъчен само един тласък, за да събори жребеца. Така е счупила един прешлен на тила му. Всичко се вижда добре по раните. Все още ли искаш да те прегърне мечката?
— О, покровители! О, закрилнико! И през ум не ми минава. Не бих могъл да смачкам гръдния й кош, както разправях преди това. Но ако се стигне до борба между нея и мен, не бих се страхувал. Само пушката ми трябва да е у мен. Това е най-сигурното средство, нали?
— Да, но има ловци, които убиват мечки само с нож.
— Нима е възможно?
— Разбира се. Необходими са само хладнокръвие, сила и точен удар. Ако ножът не улучи сърцето, обикновено с човека е свършено. Ако се използва пушка, мечката може да бъде убита по различни начини. Но никога не стреляй от голямо разстояние! Най-сигурно е да се излезе срещу животното с готова за стрелба пушка. То се изправя, за да посрещне стрелеца, и на десет крачки от него се отправя смъртоносният изстрел в сърцето. Тъй като обикновено мечката широко отваря муцуната си, там също би могло да бъде улучено едно много чувствително място, като през горната част на гърлото й се изстреля куршум в мозъка. Но дори и когато мечката падне и остане да лежи неподвижно, пак се изисква предпазливост. Преди човек спокойно да се наведе към улучената мечка, трябва да е абсолютно сигурен, че мечката наистина е мъртва.
Не случайно изнесох този урок, защото се надявах, че ще се натъкнем на мечката още същата вечер.
Другите двама мъже се върнаха. Жената беше останала при болния. Търговецът на въглища попита:
— Какво искаше да говориш с мен за коня?
— Исках да разбера дали ще оставиш всичкото месо за себе си.
— Да. Ще го запазя.
— Тогава си избери най-хубавото, а по-малките парчета ще купя аз.
— Ти ли? За какво са ти?
— За мечката.
— Тя вече получи достатъчно. Искаш да я възнаградиш за това, че ме лиши от коня ми ли?
— Не. Няма да е подарък. А да знаеш случайно дали хищникът отдавна се навърта по тези места?