— Преди не съм виждал следи от него. Съседите ни живеят надалеч, но ако беше извършено подобно нападение, щеше да стигне до ушите ми, защото като търговец редовно посещавам селищата наоколо.
— В такъв случай мечката не познава околностите и не знае къде най-лесно би могла да утоли глада си. Затова мисля, че тази вечер тя пак ще дойде, за да изяде остатъка от коня. Далеч ли е оттук мястото, където е убила жребеца?
— Не. Разбрах от жена ми, че тя е била точно там, като сте дошли вие. Конят лежал на сипея между скалите на края на гората.
— Възнамерявам да върна част от месото там и да чакам мечката на местопрестъплението.
— Ефенди, какво си намислил?
— Нищо необикновено!
— Не говори така, за Бога! Смяташ да причакаш това огромно животно в тъмната вечер? Подобно нещо е нечувано. Когато понякога се е случвало по тези места да дойде мечка, се събират всички смели мъже, които довеждат и кучетата си, дори сме викали и войската. Завързва се битка, в която загиват много кучета, а също и хора, а мечката напуска бойното поле като победител, докато накрая след две, три или четири такива битки бъде победена.
— В такъв случай оказвате на животното голяма чест. Напълно достатъчен е един мъж с хубава пушка.
— Ти съвсем сам ли ще излезеш срещу мечката, ефенди?
— Разбира се. Или искаш и ти да ме придружиш?
— За нищо на света! — извика той, разпервайки отбранително и десетте си пръста.
— Е, аз няма да отида сам, а ще взема един от моите приятели.
— Мен, разбира се, мен! — извика Халеф и очите му заблестяха.
— Да, теб, хаджи. Трябва да присъстваш, за да можеш да разкажеш за това на Ханех, най-прекрасната от щастливките.
— Хамдулиллях! Ще занеса на Ханех бутовете на мечката и ще я науча как да ги сложи в саламура и да ги опуши, като, като… О какво щастие, какво блаженство!
Във възторга си той за малко не издаде тайната на нарушението си на Корана. Лицето му сияеше от блаженство. Оско и Омар обаче гледаха недоволно.
— Ефенди — каза Оско, — да не би да мислиш, че нас ще ни е страх от мечката?
— Не, защото познавам храбростта ви.
— Тогава те молим да вземеш и нас.
— Не може. Не бива да бъдем много. Иначе ще прогоним животното, защото мечката е хитра, въпреки че обикновено за нея се твърди обратното. Впрочем на вас ще поверя един важен пост. Много е възможно да се наложи да доказвате смелостта си, защото на мечката може да й хрумне да направи посещение и при вас.
— При нас ли? Как така?
— Трябва да охранявате нашите коне, които ще затворим тук. Днес не бива да ги оставяме на открито, защото на хищника може да му се доще прясно конско месо. Вятърът духа оттук към мястото, където ще я чакаме. Обонянието й е достатъчно чувствително, за да надуши конете. Тя може да остави мъртвото месо, за да си вземе живо оттук. Така че ние с Халеф трябва да бъдем подготвени за това, че тя изобщо може да не се мерне пред нас, а по-скоро да се насочи към навеса. В такъв случай вашите изстрели ще ни известят какво става.
— Благодаря ти, ефенди. Виждам, че все пак ни имаш доверие. Вярно ще стоим на поста си. Нека мечката посмее да дойде, ще я поздравим с куршуми.
— Но не така, както вероятно си мислите. Ще я чакате тук вътре при конете, а не навън. Нямате необходимия опит, а това би означавало безразсъдно смело да излагате живота си на опасност.
— Нима трябва да се крием от това животно зад дъските?
— Да, защото и ние ще се притаим зад скалите. Пушките ви не са достатъчно надеждни, а дори и да улучите мечката, ще е голям късмет, ако някой от куршумите я рани смъртоносно. Завари ли ви навън, някой от вас ще се прости с живота си. Убеден съм в това.
— Но какво можем да й направим, ако тя е вън, а ние вътре, без да сме в състояние да я виждаме?
— Но пък ще я чувате добре. Този навес е паянтов, а вие нямате представа на каква проницателност е способна мечката, когато е необходимо. Тя много добре знае какво е врата и ще се опита да я строши или да я изкърти с мощните си лапи. Ако не успее, ще обиколи цялата постройка и ще пробва всяка дъска дали не може да бъде откъртена. Дори и да намери някой съвсем малък процеп, при нейната огромна сила ще й е много лесно да я откърти. Тогава задачата ви е ясна. Ако наистина дойде до навеса, по дращенето й ще разберете къде се намира и ще стреляте по нея през тънките дъски.
— Ние отвън ще чуем изстрелите и останалото е наша работа.
— Значи няма да може да се стигне до истински бой между нея и нас!
— Тъкмо обратното, много е възможно. Мечката не се впечатлява от леките наранявания, но това удвоява яростта й. Възможно е въпреки изстрелите ви да изкърти тънките дъски или да ги счупи. Тогава вие ще бъдете нападнатите и ще трябва да спасявате кожата си. При това положение няма да има време за стрелба, защото няма да успеете да заредите. Единственото, с което бихте могли да я задържите, докато ние с Халеф дойдем, са удари с приклада по муцуната, но не и по твърдия й череп, защото прикладите биха могли да се счупят, а също и удари с нож в сърцето. Впрочем ние няма да сме толкова надалеч. По-късно ще ви дам по-подробни указания.