— Да, и ти знаеш много добре, че съм прав.
— Но той винаги е бил смятан за светец. Защо Господ не го е наказал по-рано?
— Защото Господ е търпелив и милостив и дава време за връщане към доброто дори и на най-закоравелия грешник. Но той го наблюдава само известно време и ако срокът на милосърдието не се използва, толкова по-страшно е настъпването на Страшния съд. В моята родина има една поговорка, която гласи: «Аллах деирменлери яваш йоютлер лякин къса къса йоютлер.» (Мелниците на Господ мелят бяло, но много ситно. — Бел. нем. изд.) Това се отнася и за вас. Тя съдържа страшната истина за грешниците. Надявам се да я разберете и да се съобразявате с нея. Ако не го направите, ще попаднете под ударите на Божието наказание като мюбарека.
— Твоите думи не се отнасят за мен, ефенди — засмя се Джемал. — Аз съм твой приятел и нямам нищо общо със стареца. Аллах познава моята справедливост и знае, че не заслужавам наказание. А също и този човек, търговецът на въглища, и жена му са честни хора. Държа ни реч, която не ни засяга. Всеки човек трябва да отговаря за грешките си.
Тъй като той много добре съзнаваше лошите си намерения спрямо нас, думите му бяха истинско нахалство. Халеф посегна към онова място на пояса си, където се намираше камшикът му. Аз обаче му дадох знак с ръка да спре и отвърнах на конакчията:
— Имаш право. Всички ние сме грешници и всеки човек прави грешки. Въпреки това сме задължени да предупреждаваме ближния си, когато се отправя към някоя опасност, която може да му струва живота. А няма нищо по-опасно да си играем с Божието търпение и милост. Изпълних дълга си и е ваша работа дали ще се вслушате в предупреждението ми или не. Нямаме повече работа тук и сега трябва да занесем месото там, където е бил нападнат конят.
Отправихме се към навеса. Скелетът на коня все още не се беше разложил и можехме да го носим цял. Халеф и въглищарят го държаха отпред, а аз хванах отзад и тръгнахме. Заповядах да оставят товара близо до мястото, където конят е бил разкъсан. По тежкия скелет на коня имаше още около цял центнер[30] месо. За да не надуши мечката пресните ни следи, хубаво намазахме подметките си отвсякъде с месото. Миризмата на месо трябваше да я обърка. После продължихме.
Като стигнахме до съответното място, видях, че е много подходящо за намеренията ни. Въпреки вечерната тъмнина успях да огледам околността, като я обходих в полукръг, така че да остане между мен и буйно горящия огън, и всички очертания ясно се виждаха на светлината на пламъците.
Заостреният край на гората свършваше при стръмен скалист връх, пред който бяха нападали и лежаха разпръснати наоколо големи каменни блокове. Мъртвият кон беше намерен между тях. Сложихме го пак на същото място. А ако се скриехме зад някоя от канарите, при благоприятна посока на вятъра хищникът — в случай, че наистина дойдеше — нямаше да може да ни се изплъзне.
За търговеца на въглища това място беше зловещо и скоро той си тръгна. Бавно го последвахме.
— «Героят» не иска да бъде изяден — засмя се Халеф. — В тъмното това лесно би могло да му се случи, но се обзалагам, че ако мечката го види през деня, ще си помисли следното: «Много си мръсен за мен!» Но, сихди, ти ми даде знак да погледна пакета, който той държеше в ръка.
— Да. Знаеш ли какво има вътре?
— Разбира се! Веднага познах парцала, който притежателката на рибеното масло бе увила около пушеното месо. Бях го хвърлил заедно с наденицата. Дали не го е намерил Юнак?
— Много е вероятно, защото това, което беше увито в парцала, имаше формата на салам.
— Нека тогава го изяде и изпита моите мъки! Бих искал да мога да го наблюдавам! Ще бъде истинска наслада за очите ми.
— Може и да ти се удаде възможност да изпиташ това удоволствие. Тъй като Юнак е намерил пакета, заключавам, че е минал оттам, където ти хвърли наденицата. Каква работа е имал там? Жена му каза, че бил отишъл да търси следите на мечката, но това не е вярно. Научил е, че ще дойдем, и нетърпението му го е подтикнало да ни пресрещне. Изглежда, нашето пристигане е било много важно за него, защото е можел да се сети, че в негово отсъствие много по-лесно можем да открием мюбарека, когото не е бивало да виждаме, отколкото, ако беше останал вкъщи. Това ми дава основание да предположа, че му е обещана част от плячката, която негодниците смятат да вземат от нас.
— Тогава мръсният въглищар ще си остане с пръст в устата. Казвам ти, сихди, че прекалено много щадим тези хора. Трябва да ги застреляме. Човечеството ще ни е благодарно за това.
— Знаеш какви са възгледите ми по този въпрос. Вече съм стрелял. Мюбарекът ще умре от моите два куршума. Но от засада не убивам. Това би било престъпление. Ако ни нападнат така, че животът ни се окаже в опасност, тогава ще се защитаваме с всички средства.