— Сихди, нямам повече патрони! — извика ми той.
Всичко това ставаше много по-бързо, отколкото може да бъде разказано или прочетено.
— Отскочи назад! Не удряй!
Още докато виках тези думи, блъснах Халеф така, че той залитна далеч встрани. Животното се обърна наполовина към мен, разтвори широко паст и нададе продължителен яростен рев. Като притичах бързо край него, усетих горещия му, вонящ дъх. Направих светкавичен завой — мечката посегна към мен, но удари във въздуха, защото вече не бях пред нея, а от дясната й страна. Като я хванах с лявата си ръка за козината на тила, замахнах силно с дясната и я прободох един-два пъти, забивайки ножа до дръжката между двете ребра в сърдечната област. Всичко това стана толкова бързо, че мецаната получи двете смъртоносни намушквания, преди ревът й да беше стихнал.
Тя се обърна на задните си крака надясно, но лапата й само докосна рамото ми. Разбира се, не бях оставил ножа си в тялото й. С два скока назад се избавих от близостта на ноктите й. Там останах, без да изпускам животното от очи и с вдигната за нов удар ръка, ако се наложеше.
Но мечката не ме последва. Тя стоеше неподвижно с широко отворена, запенена муцуна, насочила към мен малките си, гневно искрящи очички. После те бавно се затвориха и напразно се опитваха отново да се отворят. Тръпка премина през огромното тяло, след това тя се свлече първо върху предните си лапи, които дращеха земята, като се опитваха да се задържат здраво, и накрая, потръпвайки, бавно падна на една страна. От муцуната й се отрони тихо, тътнещо ръмжене. Краката й се опънаха. Мечката беше мъртва.
— Аллах акбар! — извика Халеф, който сякаш беше замръзнал на мястото си. — Аллах е велик, а почти толкова велика е и тази мечка. Мъртва ли е, сихди?
— Мисля, че да. Благодаря на Бога, че всичко завърши така благополучно!
— Слава и чест на Аллах! Ужасно беше!
Той понечи да се приближи към животното.
— Стой! — заповядах му аз. — Още не сме сигурни, че наистина е мъртва. Аз ще проверя.
Приближих се към животното, допрях пистолета си до подутото му око и натиснах спусъка два пъти. То не се помръдна.
— Вече можеш да се приближиш и да я разгледаш. Не е ли доста по-висока от теб?
— Да, дори мисля, че е по-висока и от теб, сихди. Казвам ти, че не треперех, като седях срещу нея с незаредена пушка, но сърцето ми заплашваше да спре.
— Ти и навън ли стреля по нея?
— Да. Тя се махна от навеса и се насочи към вратата на къщата, през която влезе. Не съм я улучил. Другият куршум обаче сигурно се е забил в гърдите й, защото беше само на две крачки от мен, и то изправена. Така че можех да се прицеля добре.
— Разкажи накратко как се случи всичко!
— Ами затичах се към навеса, защото познах пушката на Оско по гърмежа и предположих, че мечката иска да влезе при конете. Още не бях стигнал до навеса, когато встрани чух вик, но това не ме интересуваше. При навеса видях, че две дъски са изкъртени, и от Оско и Омар разбрах, че мечката го е направила. Затова продължих да тичам нататък. На земята лежеше някакво тъмно тяло, а до него стоеше друго по-голямо. Спрях, прицелих се и стрелях. Мечката продължи да тича към вратата на къщата и аз хукнах след нея. Тя влезе вътре и аз я последвах, като отново бързо заредих пушката си. Щом стигнах до вратата, видях, че тя е вътре. Душеше постелята на мюбарека.
— Нищо ли не стори на стареца?
— Него изобщо не го видях, беше изчезнал. Гледах само мечката, а тя мен. Тя моментално се обърна, тръгна срещу мен и се изправи на задните си крака. От страх забравих да стрелям веднага, защото огромният й ръст така ме изненада, че дъхът ми спря. Някой ми извика все пак да гръмна. Не знам къде се намираше този човек, само го чувах, но това ми върна разсъдъка. Тъкмо когато мечката протягаше лапи към мен, стрелях, но тя така ме блъсна, че изхвръкнах през вратата и паднах. Като се изправих отново, тя вече стоеше пред мен. Нямах повече куршуми, а за ножа не се сетих. Реших да се защитавам с приклада. Тогава дойде ти, сихди.
— И то тъкмо навреме!
— Да, защото съм убеден, че пушката ми щеше да се счупи в главата на мечката. После щеше да ме разкъса. О, сихди, дължа ти живота си!
Той хвана ръката ми и я притегли към гърдите си.
— Остави това! И ти би постъпил така, ако ролите ни бяха разменени.
— Да, но много се съмнявам, че щях да успея да убия това огромно животно с нож. Преди си убивал сиви мечки, които са много по-големи и опасни от тази тук, а аз не съм. Този хищник наистина е по-голям от лъв.