— Да, с този негодник трябва да се действа умно и предпазливо — тъкмо казваше Джемал. — Нали чухте, че немецът подозира и мен, и вас, че сме в съюз с нашите приятели. В тези кучи синове се е вселил дяволът. Всичко забелязват. Но това е последната им нощ.
— Наистина ли? — попита търговецът на въглища.
— Да, сигурно е!
— Дано е така! Познавам шурея си, въглищаря. Той не се страхува от ада. Но откакто видях тези мъже, съм разколебан. Те са предпазливи и същевременно смели.
— Ами! Няма да имат полза от това.
— Е, който може да намушка мечка само с нож и да я убие, без самият той да получи някакво нараняване, би могъл да застраши живота и на шурея ми.
— Подобно нещо не бива да се случва. Ще бъдат примамени в клопката с хитрост и ще бъдат убити в нея.
— Но те били неуязвими от куршум!
— Не вярвам! Самият ефенди се изсмя на това. А дори да е така, няма ли други оръжия освен огнестрелните? Впрочем няма да се стигне дотам, да се стреля или мушка. Ще бъдат подмамени в пещерата и ще бъдат запалени събраните в нея дърва. Ще се задушат.
— Да, възможно е шуреят ми да предложи това, но двамата аладжи настояват ефендито да загине от техните ръце, а и Баруд ал Амасат иска да убие този, който се казва Оско. Имат да си отмъщават един на друг. Посъветвах ги да не правят това, но те искат да издебнат мъжете при Дяволската скала и да ги убият с прашки и чакани. За целта взеха и двете ми прашки.
— Глупаци! Тогава непременно ще се стигне до бой.
— О, не! Чужденците изобщо няма да имат време за съпротива, защото ще бъдат нападнати от засада.
— Не бъди толкова сигурен! Доколкото познавам клисурата при Дяволската скала, там изобщо не може да се устрои засада. Приятелите ни ще трябва да се скрият вляво или дясно в храстите, но това не е възможно, защото скалите и от двете страни са толкова стръмни, че човек не може да се изкатери по тях.
— Грешиш, Джемал. Има едно място, наистина е единственото, откъдето може да се стигне догоре. Там отляво се спуска един поток. Човек може да се изкатери по коритото му, ако не се страхува, че може малко да се понамокри.
— Нашите приятели знаят ли го?
— Двамата аладжи познават местността така добре, както и аз.
— И наистина ли ще се изкатерят оттам?
— Разбира се.
— Но нали конете им са с тях?
— Те предварително ще отведат животните си при шурея ми. От споменатото място до него не е далеч. После ще се върнат и ще се изкатерят по стената. Хвърленият отгоре чакан е в състояние да смаже всяка глава, към която е запратен. Познавам мястото добре. Като се изкачиш на петдесет-шейсет крачки, скалата е преодоляна. А като продължиш после още на около сто и петдесет крачки между храстите и дърветата, стигаш до мястото, под което клисурата прави един завой. Застанеш ли горе, никой минаващ отдолу човек не може да ти се измъкне. Ето там ще бъде лобното място на чужденците.
— Шейтан! Това е опасно за мен!
— Защо? — попита Юнак.
— Защото може да улучат и мен.
— Глупости! Аладжите умеят да се целят!
— Не мога да се осланям на това.
— Тогава ще поизостанеш малко назад!
— Ако го направя, със сигурност може да се очаква, че чужденците също ще спрат.
— Тогава язди отпред! Сигурно ще видиш извора, а като забележиш после завоя, трябва само да се престориш, че конят ти се е подплашил. Ще го удариш няколко пъти и той ще препусне напред в галоп. Тогава не може да те улучи нито чакан, нито някой хвърлен камък.
— Да, това е единственото, което мога да направя.
— Впрочем ще помоля съзаклятниците да внимават да не те улучат.
— Ще говориш ли с тях? — осведоми се Джемал.
— Разбира се! Ако не присъствам на подялбата, има опасност да не получа нищо. Сега двойно повече ме е яд, че конят ми е мъртъв. Принуден съм да извървя пътя пеша.
— Сигурно ще закъснееш.
— Не вярвам. Добър бегач съм. Щом се наям, тръгвам веднага. Така ще пристигна там преди вас при положение обаче, че на алемана не му хрумне да тръгне със спътниците си по-рано.
— Ще се погрижа да не го направят — успокои конакчията храбрия си съюзник. — Ще поставя по пътя им толкова препятствия, че няма да могат да се придвижат бързо напред. Ако се наложи, ще объркам пътя. Най-много трябва да се страхуваме от това, че може да станат подозрителни, като видят сутринта, че те няма.
— Сигурно ще се намери някакво убедително обяснение…
В този момент димът нахлу в носа ми и трябваше да извадя главата си и да се отдръпна малко встрани. Като погледнах отново вътре, видях, че Юнак беше станал. С подслушването беше свършено, защото той можеше да ме забележи още при първия поглед през прозореца. Затова се върнах при спътниците си и тихо седнах до тях.