Малкото планинско поточе тихо ромонеше срещу нас. Скоро обаче чухме силно плискане. Стигнахме до мястото, откъдето от високото се чуваше шумът. Водата беше издълбала процеп в една жила от по-мек камък, в който ромолеше от стъпало на стъпало. Изронените ситни камъчета се бяха натрупали от двете страни и с времето бяха образували пласт, достатъчен за подхранването на растения. По него имаше всякакви треви, които обичаха хладината и водата, а също папрат, на която тази местност, изглежда, беше особено богата. На около две височини на ездач един от тези папратови храсти беше изтръгнат наполовина. Спрях коня си и погледнах нагоре.
— Хайде, идвайте! — подкани ни конакчията, защото и спътниците ми се бяха спрели.
— Почакай малко! — казах аз. — Я се върни! Искам да ти покажа нещо много интересно.
Той се приближи.
— Трябва да слезеш от коня — рекох му и скочих от седлото.
— Защо?
— Така ще можеш да го видиш по-добре.
— Губим си времето!
— Досега не си бързал толкова. Изглежда, това е много тайнствена река.
— Как така? — попита той любопитно, без нищо да подозира. Стоях в подножието на ручеичето и наблюдавах най-долните стъпала. Конакчията скочи от коня и се приближи към мен. Останалите също слязоха.
— Погледни онази папрат горе! Не ти ли прави впечатление, че е отскубната?
— Не! И защо?
— Мисля, че някой се е изкачвал оттук, искал е да се задържи за растението и го е измъкнал от земята.
— Сигурно е от бурята.
— Бурята ли? Тук, където сме почти във вътрешността на земята, никога не е имало буря! Не, бил е човек.
— Нас какво ни засяга това?
— Засяга ни, и то много, защото е наш познат.
— Невъзможно! И кой е той?
— Юнак.
Като казах това, Джемал пребледня.
— Ефенди, какво си се хванал за Юнак? Та той замина за Глоговик!
— Не, той е горе. Тук, долу, където водата се спуска до пътя, се е струпал пясък. Този търговец на въглища е много непредпазлив. Като е заповядал да ни кажат, че отива в Глоговик, не е трябвало да бъде толкова глупав, да докосва с босите си крака този пясък. Нали вече знае, че тази нощ забелязах липсващия му пръст, а тук виждаш отпечатък от крак с четири пръста, както долу при брега на реката. Какво търси там горе?
— Не е той, ефенди! — уверяваше ме изплашено водачът. — Хайде да продължим ездата си!
— Първо искам да се убедя. Ще се изкача горе.
— Господарю, може да паднеш и да си счупиш врата и краката.
— Умея да се катеря добре, а Хаджи Халеф ще ме придружи. Надявам се да се доберем догоре благополучно. Много по-опасно ми изглежда да продължим да яздим нататък.
— Защо?
— Предполагам, че горе има хора; хора с чакани и прашки. Това е.
— Аллах! — извика той изплашено.
— А там пред нас пътят прави завой и…
— Откъде знаеш това? Та той изобщо не се вижда!
— Предполагам. Подобно място е опасно за всеки, който минава отдолу, защото горе може да го издебнат. Затова ще ида да огледам там.
Лицето на Джемал стана пепелявосиво и той запелтечи:
— Наистина не мога да разбера мислите ти!
— Но те лесно биха могли да бъдат обяснени. И за да не ми объркаш сметките, те моля отсега нататък да говориш съвсем тихо.,
— О, ефенди! — възпротиви се той, като страхът му премина в гняв.
— Не си прави труда! Не се страхуваме от теб, защото нямаш оръжие.
С бързо движение извадих пистолета и ножа от пояса на Джемал. Пушката му беше окачена на седлото. Същевременно Оско и Омар го сграбчиха здраво, така че не можеше да помръдне. Той се опита да вика, но се отказа, защото опрях собствения му нож в гърдите и го заплаших:
— Ако кажеш високо само една-единствена дума, ще те намушкам! Няма да ти се случи нищо, ако мълчиш. Знаеш, че не ти вярвам. Ако сега ни се подчиниш, недоверието ни може и да изчезне. Ще те завържем, а Оско и Омар ще те пазят, докато ние с Халеф се върнем. После ще решим какво да правим с теб. Ако се развикаш, те ще те надупчат, но ако се подчиниш, ще си получиш оръжията обратно и ще ни придружаваш, както и преди.
Джемал се опита да протестира, но Оско веднага опря върха на ножа в тялото му. Това го накара да млъкне. Вързаха го и затова се наложи да седне.
— Знаете какво трябва да правите — казах аз на двамата оставащи при него мъже. — Внимавайте конете да стоят кротко. Пътят е толкова тесен, че лесно бихте могли да го отбранявате. Никой не бива да премине оттук против волята ви. А ако се случи нещо непредвидено, при първия от изстрелите ви ще се върнем. Но ако вие ни чуете да стреляме, стойте си тук спокойно, защото няма защо да се опасявате за нас.