— Знам. Но от престъпна жажда за печалба ти взе участие в него. Това не можеш да отречеш.
— Може би Джемал ме е представил за по-лош, отколкото съм.
— Не правя преценките си по мнението на други хора. Имам очи и уши. А те ми казват, че наистина ти не си инициаторът на този план, но че си част от тази сган. Впрочем нямам време да се занимавам повече с теб. Хвърли ножа си! Хаджията ще те върже!
— О, не, не! — развика се Юнак изплашено. — Ще направя всичко, каквото поискаш, само не ме обесвай!
— Не знам какво би могъл да направиш за мен. Нямам полза да те оставям жив!
Студеният тон, с който казах тези думи, увеличи още повече страха му и щом Халеф измъкна ножа от парцаливия му пояс, той извика:
— Мога да ви бъда от полза, ефенди, мога!
— Как?
Търговецът на въглища се загледа замислено в земята. По лицето му се четеше борбата между страха и лукавството. Ако наистина искаше да ни бъде от полза, трябваше да стане предател спрямо шурея си, въглищаря. Може би обмисляше някаква лъжа, която щеше да го освободи от сегашното му затруднено положение. След известно време той вдигна очи към мен с доверчив поглед и каза:
— Нямаш представа каква опасност грози живота ти, ефенди. Това, което те очакваше тук, е нищожно в сравнение с това, което ти предстои.
— Какво имаш предвид?
— Наистина ли ще ми подариш живота, ако ти кажа?
— Да. Само не мисли, че можеш да ми кажеш нещо ново.
— О, напротив! Убеден съм, че нямаш представа от опасността, която те заплашва. Нали искаше да намериш Жълтоликия?
Кимнах утвърдително с глава.
— Ти си неговият най-зъл враг. Мюбарекът изпрати при него бърз куриер да го предупреди за теб. Той съобщаваше на Жълтоликия също, че го преследвате и че ще ви подмами след себе си, докато паднете в ръцете му. Останалите обаче, които вие победихте тук, искаха да вземат това, което им се полага. Направиха ви тази засада, от която се измъкнахте благополучно. Но Жълтоликия е на път за насам. Сигурно вече е наблизо и с вас ще бъде свършено, ако аз и шуреят ми не ви спасим.
— Но Шарка също иска да ме убие!
— Разбира се, защото е привърженик на Жълтоликия. Но като му кажа, че сте пощадили живота ми, въпреки че съм бил в ръцете ви, враждебността му ще се превърне в приятелство и той ще направи всичко, за да ви спаси. Аз самият ще ви преведа по един път през планината, та наистина да избегнете опасността.
Престорих се, че му вярвам и попитах:
— Познаваш ли Жълтоликия?
— Разбира се, той често е идвал при мен.
— И къде живее?
— В Ороси. Предводител е на миридитите и притежава огромна власт.
— В Ороси ли? Казаха ми, че живеел в Каранирван хан. Юнак се стресна, като назовах това име, но после се засмя и поклати глава:
— Казали са ти го, за да те объркат.
— Но място с такова име има, нали?
— Не знам подобно нещо, а съм много добре осведомен за околностите. Повярвай ми, защото ти мисля доброто и съм откровен с теб.
— Наистина ли? Е, тогава ще видим. Колко път има оттук до шурея ти?
— Само четвърт час езда. Стига се до една голяма, кръгла долина, наречена Долина на развалините. Като се обърнеш надясно от вливането на пътя в нея, скоро ще видиш дима, който се издига от въглищарските клади на Шарка.
— И ти ще ни заведеш при него?
— Да, и от него ще научиш много повече неща, отколкото аз бих могъл да ти кажа. Животът ви зависи от това, дали ще ми повярвате. Е, прави каквото искаш!
Халеф хапеше долната си устна. Той едва удържаше гнева си, че този човек ни смяташе за толкова лекомислени. Аз обаче направих любезна физиономия, махнах доверчиво на негодника и отговорих:
— Много вероятно е да казваш истината. Да проверя ли още веднъж дали намеренията ти са почтени?
— Провери, ефенди! — извика търговецът на въглища зарадван. — Ще видиш, че не те мамя.
— Е, добре, подарявам ти живота. Но все пак ще трябва да те вържем за известно време.
— Защо?
— Защото останалите не бива да разберат, че си преминал на наша страна. Трябва да изглежда така, сякаш и ти ще споделиш съдбата им.
— Но нали ми даваш думата си, че отново ще ме развържете?
— Обещавам ти, че скоро отново ще бъдеш свободен и няма защо ни най-малко да се страхуваш от нас.
— Завържете ме тогава!
Той протегна ръцете си напред. Халеф разпаса пояса му и върза с него ръцете на гърба му.
— Сега стой при тези двамата тук — казах аз на хаджията. — Отивам да доведа нашите приятели.
Баруд ал Амасат все още беше в безсъзнание. Ударът на Халеф се беше оказал много силен.
Върнах се по пътя, по който бяхме дошли. Нямаше причина да проверявам още веднъж околностите тук горе.