— Може да ни потрябват такива коне, защото Кара Нирван е решил да организира нападение през сръбската граница и за целта събира храбри мъже край Прищина, които трябва да притежават добри ездитни животни. Той самият ще ги предвожда и един такъв великолепен жребец ще му е добре дошъл.
— Нападение с толкова хора? Не е ли опасно?
— Не е чак толкова, колкото изглежда. Сега навсякъде ври. Вече никой не говори за разбойници, а само за патриоти. Хората от занаята нахлупиха тюрбана на политиката. Който иска да отнеме собствеността на другите, се прави, че иска да направи народа си свободен и независим. Но аз не съм дошъл, за да говоря с теб за тези неща, а да ти предам поръчение на Жълтоликия. Свободна ли е сега пещерата?
— Да.
— А в близко време очакваш ли някой обитател на тайния затвор?
— Не. Всъщност имах намерение да подмамя в нея алемана с тримата му спътници, но това вече не е необходимо, защото ще ги убият при Дяволската скала. Но дори и да се наложеше да го направим, за два часа щяхме да свършим. Щях да запаля кладата зад нас. Димът щеше да влезе в пещерата и щеше да ги задуши.
— Но димът сигурно остава вътре дълго, така че никой не може да влиза в продължение на няколко дни?
— О, не. Той излиза през кухия дъб. Като отворя вратата тук долу, се получава такава тяга, че след няколко часа не може да се забележи и следа от дим.
— Великолепно е измислено! Значи сега пещерата не ти трябва?
— Не.
— Това ще е добре дошло за Жълтоликия. Хванахме един чужденец, който трябва да бъде подслонен тук, за да му вземем откуп.
— Пак ли? Нямате ли място в караула?
— Не. Сега е там заедно с другия, за когото знаеш, има и един търговец от Скутари, който падна в ръцете ни благодарение на Хамд ал Амасат. Семейството му ще плати, така че от него ще получим цяло състояние. Хамд ал Амасат е познавал семейството от по-рано и прояви истинско майсторство, за да се докопа до този търговец.
Това, което чух, беше безценно. Тук, до старата клада, узнах всичко, до което досега напразно се бях домогвал! Значи Жълтоликия наистина беше онзи персийски търговец на коне Кара Нирван и живееше в Ругова. Там имаше караул, тоест стара наблюдателна кула, в която се намираше в плен някакъв търговец от Скутари, явно Галингре, за да му бъде отнето цялото състояние. Роднините му трябваше да платят, подмамени с дяволска хитрост. Запланувано беше и нападение в Сърбия, при което Жълтоликия трябваше да язди моя Рих! За щастие жребецът все още беше мой и не изпитвах никакво желание да позволявам да ми го отнемат или убият.
Размишленията ми спряха дотук, защото чух една новина, която погълна цялото ми внимание. А именно, въглищарят попита:
— Заслужава ли си да бъде настаняван тук човекът, когото искате да ми изпратите?
— Разбира се. Изглежда, е необикновено богат.
— Каза, че бил чужденец. В такъв случай не живее тук, в страната на арнаутите?
— Не, ингилиз е.
— Да, разбира се, те обикновено са богати. Хванали ли сте го вече?
— Още не, но ингилизинът ни е сигурен. Живее в хана на Ругова и, изглежда, чака там някого, който обаче няма да дойде. Пристигна с коне под наем и прислуга. Има дори и Драгоман[37], на когото плаща дневно по трийсет пиастъра и дневните му разноски. Този човек е с много смешна външност. Страшно дълъг и сух е, пред очите си носи две сини стъкла, устата му е като кьопек балагъ[38] и нос, за който всеки опит за описание ще е подигравка. Необикновено дълъг е, като хъяр[39], а освен това, изглежда, наскоро е имал халеб чибани[40]. Живее като султан и никой не е в състояние да му приготви ястията достатъчно добре. Като отвори кесията си, вътре блестят само жълтици. Въпреки това се облича като палячо от театъра на сенките. Костюмът му е изцяло сив, а на главата си носи сива шапка, която е висока като минарето на Омаядската джамия в Дамаск.
Като чух това, сякаш някой ме удари през лицето. Това описание съответстваше съвсем точно на английския ми приятел Дейвид Линдси, с когото неотдавна се бях разделил в Константинопол и който ми беше казал, че след няколко месеца ще е в Старата Англия.
Всичко съответстваше точно: костюмът, богатството, сините очила, широката уста, огромният нос. Само той беше! Преценявах наум дали би било възможно сега той да се намира в страната на скипетарите, в Ругова. Да, вероятно, да. Ако е напуснал Стамбул малко след мен на кораб и е слязъл на суша в Алесио или Антивари.
— Въпреки че е много смешен, е тлъста плячка — продължи междувременно човекът, — може би най-богатата, която някога сме имали. Ще го хванат тази вечер и ще го затворят в караула. Веднага след завръщането ми обаче ще го преместим тук по обиколни пътища, където никой няма да ни срещне. Приготви се за пристигането му.