Извадихме мундщуците на юздите от муцуните на конете и ги пуснахме да пият. Въглищарят, който не можеше да скрие голямото си напрежение, се осведоми:
— През тази усамотена местност рядко минават хора, та ще ми простите, че много искам да разбера кои сте.
— Желанието ти е оправдано. Чужденци сме в тази страна и идваме от Едирне, за да продължим за Леш, както вече ти казах. И тъй като вече знаеш кои сме, сигурно ще сметнеш за обяснимо, че и ние от своя страна ще искаме да узнаем кой е ефендито, който ни гледа така учудено.
Това, което казах, не беше пресилено, защото по лицето на непознатия се четеше много повече от обикновено учудване. Погледът му сновеше между мен и жребеца ми, и то с такъв израз, сякаш ни смяташе и двамата за чудо невиждано. Това, че ние, четиримата обречени на смърт мъже, стояхме пред него невредими и весели, изглежда, бе нерешима загадка за мозъка му, въпреки че преди това бе изказал съмнение в успеха на нападението.
— Ще узнаеш — отвърна Шарка. — Този ефенди е алим от Джакова, който също както и вие е предприел пътуване.
— Алим ли? Значи е учил в университет и тъй като и аз съм алим, разбира се, в родината си, много се радвам да се запозная с него. Надявам се, че ще има какво да науча от него.
— Да, бил съм в Стамбул и следвах там — каза така нареченият учен, — но не обичам да водя разговори на научни теми.
— Защо? Дървото, което дава плодове, не бива да ги държи за себе си. Те стават полезни едва когато хората могат да им се насладят. Както дървото не може само да яде плодовете си, така и плодовете от твоето следване не са за теб, а за всички, които ще бъдат благословени с тях. Значи идваш от Джакова. И накъде ще продължиш после?
— Към Кьопрюлю.
— В такъв случай ще трябва да минеш през Призрен и Юскюб. Това е най-добрият и най-кратък път.
— Знам го много добре, но аз съм илми арс ербабиндан[42] и яздя през планините, за да търся редки камъни.
— Така ли? Винаги съм си мислел, че търсенето на камъни е трудна и мръсна работа. Но видът ти променя мнението ми. Това е важна наука. Позволява ни да надникнем в съзидателната сила на Аллах. Виж тази долина и огромните гранитни стени, които я опасват! Откога ли водят началото си тези скали?
При този въпрос лицето му стана огненочервено. Не беше нито геолог, нито пък идваше от Джакова. Той мисли, мисли и накрая отвърна:
— Всички знания са нищо пред очите на Аллах. Той е създал тези камъни, а не ние. Затова не бива да мислим как са възникнали.
Странно схващане! За него изобщо не бе необходимо човек да е геолог. Въглищарят, изглежда, разбра, защото лицето му се разтегна в широка смутена усмивка и побърза да отклони вниманието ми от познанията на алима, като каза:
— Чужденци сте в тази страна, а сами търсите пътя си! Много сте смели! Други на ваше място биха си взели водач. Защо и вие не направихте така?
Шарка насочи разговора натам, накъдето той искаше. Трябваше да научи как бе станало така, че първо изобщо сме се озовали при него и отгоре на това без конакчията.
— Водачите ви не са благонадеждни — обясних аз.
— Не са ли? Как така?
— Имахме един, който искаше да ни доведе дотук, защото те познаваше добре. Но…
— Мой познат ли? — прекъсна ме той. — Че кой може да е бил?
— Джемал, гостилничарят от Треска конак.
— Наистина го познавам. Той е почтен и благонадежден човек. Какво се случи, та не е с вас?
— Най-безсрамно ни остави още преди да сме стигнали целта на пътуването си.
— Странно. Каква причина е имал?
— Питай него самия, като го срещнеш някога! С него не говорихме много по случая. Предполагам обаче, че е имало друга компания, която му е харесвала повече от нашата. Вероятно е отишъл при тези хора.
— Какви са били тези хора?
— И бездруго сигурно не ги познаваш.
— Е, аз познавам много хора.
— Но тези, за които говоря, едва ли, защото ми изглеждаш честен и почтен човек. Става дума за крадци и разбойници. Те са двама братя, наричат ги аладжите, а при тях има и още няколко души.
— Аладжите ли? — престори се на учуден Шарка. — Наистина не познавам такова име.
— И аз така си мислех.
— Още повече се учудвам обаче на моя познат, конакчията, че е отишъл при тях. Той страни от всичко, което е против заповедите на падишаха.
— Ако е било така досега, вече е станало другояче.
— Къде се намират тези разбойници?