Трябваше да внимаваме да не вдигаме шум, защото «алимът» сигурно беше вече някъде наблизо. Посъветвах Халеф да не слиза по напречните въжета на стълбата, а да се спусне като мен само на ръце. Аз се плъзнах надолу пръв и той ме последва.
Като се озовахме в ъгъла зад зида, всичко наоколо беше тъмно. Едва бяхме докоснали пода с крака, и изведнъж стана светло. Изкачих се няколко стъпала по-нагоре по стълбата, надникнах през ръба на стената и видях «алима», който току-що бе влязъл и стоеше пред двамата вързани пленници. В едната си ръка държеше лоена свещ, а в другата камшик. Ножа и пистолета беше оставил, защото бе мислил, че ще му пречат при пълзенето.
Разговорът, който последва, се водеше, като поставяните на турски език въпроси се превеждаха от преводача на английски, а отговорите, които Линдси даваше на английски, бяха предавани на Марко на турски.
«Ученият» първо развърза въжетата на краката на преводача и каза:
— Ще ти разхлабя връзките, за да можеш да се изправиш. Ръцете ти, разбира се, ще останат вързани. Сега го питай дали ще даде парите.
Преводачът предаде въпроса.
— Никога! — изръмжа англичанинът.
— И все пак ще го направиш, защото ние ще те принудим!
— Никой не може да изнудва един Линдси.
— Щом никой човек не може да направи това, то тогава ще го стори камшикът, с който умеем да си служим добре.
— Само посмей!
— О, това съвсем не е риск!
Марко удари веднъж англичанина. Халеф ме сръга. Искаше да действам незабавно. Но аз не позволих да ме подведе към прибързани действия.
— Негодник! — извика англичанинът. — Ще ти отмъстя за това!
— Какво казва той? — попита «алимът».
— Че с бой няма да можете да го принудите — преведе драгоманът.
— Друго ще запее, като получи петдесет или сто удара. Знаем, че притежава милиони. Той самият го каза. Трябва да плати. Кажи му го!
Излишно е да повтарям заплахите, които трябваше да накарат Линдси да омекне. Той продължаваше да държи на своето, въпреки че получи още няколко удара.
— Е, добре! — извика Марко накрая. — Давам ти един час време. После ще се върна и ще ти ударя сто камшика по гърба, ако не си склонен да се подчиниш.
— Само посмей! — заплаши го отново Линдси чрез преводача. — Ще получиш тройно повече удари!
— От кого? — засмя се другият.
— От ефендито, за когото говорихме по пътя.
— Този чужденец никога няма да узнае нищо за теб, въпреки че беше тръгнал да го пресрещаш.
— Той ще ме намери.
— В такъв случай трябва да е всезнаещ. Той няма представа, че го търсиш.
— В Ругова ще го узнае. Бил съм там и изведнъж съм изчезнал. Ще тръгне по следите ми и ще се озове тук. Yes!
— Следите ти ли? И как ще ги намери? Никой не знае къде си. Изчезнал си вечерта, а оттогава са те виждали само нашите приятели.
— Ще принуди негодниците да му го кажат.
— Но ще трябва да разбере, че си бил затворен в караула. А това го знаят само двама души: Жълтоликия и аз.
— Не пречи! Пак ще успее да го научи. Какво сте вие двамата в сравнение с него и неговия хаджия!
— Не говори така, кучи сине! Абсолютно невъзможно е алеманът да те намери. А ако успее, с него ще е свършено. Ще падне в ръцете ни и ще го бием с камшик до смърт. Не се залъгвай с безсмислени надежди! Никой не може да те открие тук и можеш да се спасиш само с привеждането на исканата сума. За да ми повярваш, ще ти кажа, че в този момент твоят ефенди вероятно е пъхнат в караула, от който те извадих, той и тримата му спътници. А на тях никога няма да направим предложението да се откупят. Никога повече няма да се видят свободни и ще трябва да се разделят с живота си.
— Глупости! — извика англичанинът, щом тези думи му бяха преведени. — Моите приятели пленени? Изключено. Само ако на тях така им харесва! Yes!
— Ставаш смешен! Ще ти докажа, че тези негодници ще се хвърлят по очи пред нас в прахта и ще хленчат за милост. Ще бъдат напъхани с теб в една дупка и ще умреш заедно с тях, ако продължаваш да упорстваш и не искаш да се откупиш. Сега тръгвам. Имаш един час време. Помисли си добре и избери единственото средство за спасението на живота си. Не мисли, че ще можеш да се измъкнеш оттук. От всичките четири страни се издигат скали и от тази дупка има само един-единствен изход. Той обаче е затворен, а вие сте вързани така, че да не можете да предприемете нищо. За облекчение на преводача ти ще оставя краката му развързани. Той не е виновен, че ти си толкова твърдоглав и отказваш да изпълниш заповедта ми.
Марко легна на пода и отново изпълзя навън. Чухме затварянето на дупката с камъка и окачването на веригата.