— Ти не казваше ли, че този вторият капак бил отворен?
— Да, преди беше.
— Но след това са го затворили. Сигурно има някаква причина. И каква би могла да бъде тя, освен негодниците да са забелязали, че ги подслушват.
Промъкнах се до първия капак и погледнах през една дупка от чеп. Стаята бе оскъдно осветена от лоена свещ, забодена в направен от тел свещник, но все пак успях да видя достатъчно.
На един килим седяха Манах ал Барша и Баруд ал Амасат. Пред вратата стоеше набит, як мъж със сурово изражение на лицето. Явно това беше конакчията Джемал. На стената вдясно срещу мен се бяха облегнали двамата аладжи. Пушките им бяха окачени на дървени куки в ъгъла. Погледите на петимата бяха насочени към… Халеф, който лежеше на пода с вързани крака и ръце. Лицата на враговете му не предвещаваха нищо добро. Изглежда, разпитът се водеше от Манах ал Барша. Във всеки случай беше много ядосан, защото говореше толкова високо, че се разбираше всяка сричка.
— Виждаш ли нещо, сихди? — прошепна Омар.
— Да — отвърнах аз тихо. — Хаджията лежи вързан на земята и тъкмо го разпитват. Елате! Трябва да ми помогнете да разбием капака на прозореца и веднага след това да мушнете вътре дулата на пушките си. Но капакът трябва да бъде натрошен за миг, за да нямат време да посегнат на Халеф, преди ние да успеем да го защитим. А сега тихо!
Заслушах се.
— Кой ти издаде, че сме тук? — осведомяваше се Манах ал Барша.
— Суеф ни каза — отговори Халеф.
Не виждах споменатия човек, но сега той се приближи отляво. Вероятно е бил в спалнята.
— Кучи сине, не лъжи! — каза джуджето.
— Млъкни и не ругай! — отвърна Халеф. — Не каза ли пред нас на ханджията в Румелия, че имаш намерение да ходиш в Треска хан?
— Да, но не съм казвал, че тези хора също ще са тук.
— Но ние можехме да се досетим. Моят ефенди още в Килисели ти каза, че ще тръгнеш бързо, за да ги последваш.
— Шейтанът да го вземе този гяур! Ще му разкъсаме ходилата, за да разбере какво съм изпитвал аз. Едва стоя на краката си. Суеф клекна до Халеф.
— Но как разбрахте къде се намира Треска конак? — продължи да се осведомява Манах.
— Питахме, това се разбира от само себе си.
— И защо ти тръгна след нас сам? Защо другите изостанаха? Халеф беше постъпил много хитро, като им бе казал, че е дошъл дотук сам. Въобще той се държеше много хладнокръвно. И нищо чудно, защото сигурно си е казвал, че загрижени за него, скоро щяхме да дойдем да го потърсим.
— Не ви ли каза Суеф, че моят сихди падна във водата?
— Да, и се надяваме да се е удавил!
— Не, не ви е направил тази услуга. Още е жив, въпреки че се разболя. Останалите трябва да се грижат за него. Но мен ме изпрати да ви наблюдавам. Ако му е възможно, утре ще ме последва. До вечерта сигурно ще е тук и ще ме освободи.
Всички високо се изсмяха.
— Глупак! — извика Манах ал Барша. — Да не мислиш, че утре вечер все още ще си наш пленник?
— По-рано ли смятате да ме освободите? — попита ги Халеф с безобидна физиономия.
— Да, ще те освободим преди това. Ще ти позволим да вървиш, но само в ада.
— Шегуваш се. Аз изобщо не знам пътя за там.
— Не се тревожи! Ще ти го покажем. Но първо ще ти дадем един малък урок, който може да не ти се понрави особено.
— О, аз съм благодарен за всяка поука!
— Да се надяваме, че и сега ще е така. А именно, искаме да ти припомним, че има един закон, който гласи: «Око за око, кръв за кръв.» Вие бихте с камшик Мурад Хабулам и Суеф. В замяна и ти ще получиш бастонада, и то такава, че от ходилата ти ще хвърчат парчета месо. Изпомпахте вода върху кулата, за да се удавим. Добре, и ние ще те пуснем под вода, за да се удавиш по най-жалък начин, но бавничко, за да ти се порадваме. Ще те потопим в Треска, но така, че само носът ти да се подава навън. Ще поемаш въздух, докато ти е възможно.
— Няма да го направите! — извика Халеф умолително.
— Няма ли? Защо да се отказваме?
— Защото сте правоверни привърженици на Пророка и няма да измъчвате и убиете един мюсюлманин.
— Остави Пророка! Ще умреш от смърт, по-лоша от вечните мъки, към които след това ще потеглиш.
— Каква полза ще имате да ме убиете? Гузната съвест ще ви измъчва до мига, в който при вас дойде Ангелът на смъртта.
— Ние сами ще се справим със съвестта си. Сигурно вече изпитваш страх от смъртта? Но ако си достатъчно умен, можеш още веднъж да й се изплъзнеш.
— Какво трябва да направя? — попита Халеф бързо.
— Да ни признаеш всичко. Кой е твоят господар, какво иска от нас и какво е замислил срещу нас.
— Не мога да ви издам това.
— Тогава ще умреш. Мислех ти доброто, но щом не искаш да отговаряш на въпросите ми, съдбата ти е решена.