— Затворете вратата!… Нека всеки се погрижи да седне… Вашият сержант може ли да ни послужи за секретар? — обърна се Мегре към поручика. — Много добре! Нека се нагласи на тая масичка… Моля и вас, господин кмете, да седнете…
Навън множеството вече не викаше, но все пак на улицата се чувствуваше някакъв плътен пулс, някакво напрегнато очакване.
Мегре напълни лулата, разхождайки се надлъж и шир, и се обърна към инспектора Льороа.
— Преди всичко друго ще трябва да телефонирате в Кемпер на синдика4 на моряците, за да ви каже какво се е случило преди четири-пет години, а може би и шест, с един кораб на име „ХУБАВАТА ЕМА“…
Когато инспекторът тръгна към вратата, кметът се покашля и направи знак, че иска да говори.
— Аз мога да ви го кажа, господин комисар… Тая история е известна на всички в нашия край…
— Говорете…
В ъгъла, дето бе седнал, скитникът се размърда подобно на наежено куче. Ема не го изпускаше от очи, седнала в крайчеца на стола си. Случайността я бе турила до госпожа Мишу, чийто парфюм — сладникава миризма на виолетки — почваше да изпълва помещението.
— Лично аз не съм виждал кораба — започна съвсем свободно, но с леко позиране кметът. — Той принадлежеше на някой си Льо Глен или Льо Гльорек, когото смятаха за отличен моряк, но буйна глава… Както всички крайбрежни кораби, „Хубавата Ема“ пренасяше най-вече пресни плодове и зеленчуци за Англия… Един ден заговориха за някакво по-дълго пътуване… Два месеца нищо не се чу за кораба. Най-сетне се узна, че „Хубавата Ема“ е бил задържан, когато пристигнал в някакво малко пристанище близо до Ню Йорк, че екипажът бил изпратен в затвора, а товарът — кокаин — иззет… И корабът също тъй, разбира се… Беше по онова време, когато повечето търговски кораби, особено ония, които пренасяха сол за Нова земя, вършеха контрабанда на алкохол…
— Благодаря ви… Не мърдайте, Леон… Отговаряйте ми от мястото си… И особено отговаряйте точно на въпросите ми, без нищо повече!… Чувате ли?… Най-на-пред къде ви арестуваха?…
Скитникът избърса кръвта, която цапаше брадата му, и отговори с пресипнал глас:
— В Роспорден… в едно железопътно депо, дето прекарахме нощта, докато чакахме някакъв влак…
— Колко пари имахте в джоба си?…
Лейтенантът отговори вместо него:
— Единадесет франка и дребосък…
Мегре погледна Ема, по чиито бузи течаха сълзи, после грубия, приведен на стола си мъж. Комисарят почувствува, че макар да седеше неподвижно, Доктора бе обзет от силно вълнение, затова направи знак на един от полицаите да седне до Мишу, за да пресече някоя непредвидена проява.
Сержантът пишеше. Перото скърцаше по хартията с метален звук.
— Разкажете ни по-подробно, Льо Гльорек, при какви условия стана натоварването на кокаина…
Мъжът вдигна очи. Погледът му, насочен към Доктора, стана враждебен. И свил огромните си юмруци, наежен, той избоботи:
— Банката ми бе отпуснала заем, за да построя кораба си…
— Знам! По-нататък…
— Случи се лоша година… Франкът се вдигаше…
Англия купуваше по-малко плодове… Чудех се как ще плащам лихвите… За да се оженя с Ема, чаках да изплатя по-голямата част от дълга. Тъкмо тогава един журналист, когото аз познавах, защото често сновеше из пристанището, ме намери…
За общо изумление Ернест Мишу откри лицето си, което беше бледо, но много по-спокойно, отколкото можеше да се предположи. Той извади бележник и молив от джоба си и написа няколко думи.
— Жан Сервиер ли ви предложи да пренесете кокаина?
— Не в тая среща! Той ми говори за някаква сделка. Даде ми среща в едно кафене в Брест, дето бе с още двама други…
— Доктор Мишу и Льо Помре ли?
— Точно тъй!
Мишу отново бележеше и лицето му взе презрителен израз. За миг той стигна дори до нещо като иронична усмивка.
— С кого от тримата направихте пазарлъка?
Доктора чакаше с вдигнат молив.
— С никого от тримата… Или по-точно те ми говориха само за голямата сума, която ще спечеля за един-два месеца… Един час след това пристигна един американец… Никога не узнах името му… Видях го всичко два пъти… Сигурно беше човек, който познава морския занаят, защото ме пита за особеностите на моя кораб, за броя на хората които ще са ми необходими на борда, и колко време ще ми е потребно за да се постави допълнителен мотор… Аз смятах, че работата е за контрабанда на алкохол… Всички вършеха това, дори офицерите от пътническия параход… През следната седмица дойдоха работници, за да поставят на „Хубавата Ема“ един полудизелов мотор…