— Една унция от неговия тютюн струва осем пенса — рече Холмс, като изтърси в дланта си остатъците от пепелта. — И двойно по-евтин тютюн да пушеше, не можем да си мислим, че той е пестелив.
— Добре, а останалите изводи?
— Той има лошия навик да пали лулата си от лампа или от газовите горелки. Погледнете как е обгорена от едната страна. Разбира се, с кибрит подобно нещо не можеш да направиш. Не е възможно да се поднася кибритената клечка винаги от едната страна на лулата. Ако пък запалвате от лампа, вие по никакъв начин няма да опазите лулата така, че да не я обгорите. Освен това, както виждате, е обгорена дясната страна на лулата, Опитайте да запалите от лампа и вие ще се убедите, че ако я държите с дясната си ръка, ще обгорите непременно лявата страна, а не дясната. Много рядко може да се случи обратното. Освен това, вижда се, че захапката е доста силно изгризана. Това може да стори само силен, енергичен човек, с остри зъби. Но ако не се лъжа, по стълбите чувам стъпките му, така, че надявам се ще можем да изследваме непосредствено човека, чиято личност е много по-интересна, отколкото неговата лула.
След минута вратата се отвори, и в стаята влезе висок млад мъж. Той беше облечен добре, макар и просто, с тъмносиньо палто. Държеше в ръцете си широкопола шапка със същия цвят, На вид изглеждаше тридесетгодишен, но всъщност беше по-възрастен.
— Извинете — рече той с тревога, — почуках ли на вратата?
И без да дочака отговор, опирайки се на касата, продължи:
— Разбира се, че почуках. Моля да ме извините, доста съм разтревожен и вероятно ще помислите, че не съм достатъчно вежлив.
След тези думи той прекара ръка по челото си както се случва често с хора, преживели нервно напрежение, а после по-скоро падна на стола, отколкото седна.
— Вие, изглежда, от известно време не сте спал — каза Холмс с обикновения си учтив глас — Безсънните нощи страшно разстройват нервната система, много повече от най-тежката работа и дори от среднощните гуляи. Позволете да ви запитам, с какво мога да ви бъда полезен?
— Бих искал да се посъветвам с вас, господине. Какво да сторя? Чувствувам, че животът ми се разбива.
— Не ви разбирам — рече Холмс, — Искате да се посъветвате с мен като с детектив?
— Не, искам да зная вашето мнение като човек опитен в житейските работи, като човек, сблъсквал се с огромно число подобни случаи. Не зная какво да предприема, с какво да започна. Само вие сте в състояние да ми дадете полезен съвет.
Той говореше доста несвързано, силната нервна възбуда явно му причиняваше мъка.
— Вижте, въпросът е много деликатен — продължи господинът — Трудно е да разказваш пред непознати хора, които виждаш за първи път за поведението на собствената си жена. Това е ужасно, ужасно! Но повече не съм в състояние да търпя, нервната ми система е напрегната докрай, длъжен съм да се посъветвам с някого.
— Слушайте, скъпи ми господине Грант Мънро… — започна Холмс.
Посетителят ни подскочи от стола като ужилен.
— Как! — извика той, — Вие знаете името ми!
— Ако искате да запазите своето „инкогнито“ — каза с усмивка Холмс — съветвам ви следващия път да не пишете името си на дъното на шапката и да не я обръщате към тези, с които говорите. Аз и моят другар сме изслушали в тази стая достатъчно много интимни тайни и благодарение на провидението облекчихме грижите на мнозина. Надявам се, че ще успеем и на вас да помогнем. Мога ли да ви помоля, понеже работата не търпи отлагане, веднага да започнете с излагане на фактите.
Нашият посетител още веднъж прекара ръка по челото, като че ли това движение можеше да му помогне да дойде на себе си и да събере мислите си. Всеки негов жест и израз сочеха, че той е предпазлив, сдържан човек, с голям заряд собствена гордост, която беше причина той да прикрива сърдечните си рани. Най-сетне, като направи енергично движение с ръка, започна разказа си:
— Ето каква е работата, господин Холмс. Женен съм вече от три години. През този период се обичахме така, сякаш сме били създадени един за друг. Никога не сме имали разногласия, нито пък спорове. А сега, от миналия понеделник насам, между нас сякаш изникна стена. Сега чувствувам, че в живота ни, във всичките и мисли има нещо толкова чуждо за мен, като че тя не е моя жена, а някаква случайно срещната на улицата. С една дума — станахме чужди един на друг. Аз искам да узная причината за това на всяка цена. Преди да премина към самите факти, господин Холмс, искам да ви кажа още нещо важно. Ефи ме обича. Изобщо не мога да допусна мисълта, че се лъжа. Тя ме обича с цялото си сърце и навярно никого не е обичала толкова силно. Чувствувам това много дълбоко, като човек, който е обичал и е бил обичан. Но между нас има някаква тайна, която, ако не бъде разкрита, ще продължава да помрачава нашите чувства.