IV
Дяволът в съда със светена вода
Вярата е като любовта. Намираш я, когато най-малко я очакваш.
Монастирът на английските августинки, британско религиозно братство, създадено в Париж по времето, когато Кромуел преследва католиците, постепенно превъзпитава пламенната и волна хлапачка, израснала в Ноан сред селския живот и семейните раздори. Когато пристига в Париж, тя се среща с майка си. Отива при тази „майчица“ с обичайния си възторг и със страстно желание да види у нея всички добродетели, които несправедливото общество й отрича. А намира една равнодушна жена, която си е създала нов, свободен живот и одобрява настаняването в монастира с изрази, които нараняват дълбоко девойката.
Решителна случка. В тези най-важни години от своето детство Аврора е привързана към своята лекомислена и очарователна майка с чувство, което нищо вече не ще замени. По-късно тя ще пише: „О, майко, защо не ме обичате, когато аз толкова много ви обичам?“ Ще свикне, защото й се налага, да живее без тази равнодушна майка, да не се съветва с нея, но никога няма да я отрече. Ще запази завинаги обич към нейната малко просташка веселост. Ако за Жорж Санд е приятно цял живот да възмущава „обществото“, ако при всяка революция тя дава право преди всичко на народа, то е, защото си припомня с обич таванското жилище на София-Виктория. Тя ще намира естествено разумни обяснения за нейното поведение, но страданието от това, че й е била отнета най-голямата любов в живота, не ще напусне сърцето й и дълго време ще определя поведението й към света.
На четиринадесет години тя е вече уморена да бъде „ябълка на раздора“ между две същества, които би желала еднакво да обича монастирът й се струва чуден оазис в жестокия свят. Пансионът е напълно английски; всички монахини са англичанки и Аврора придобива при тях навици, които запазва цял живот: да говори английски, да пие чай, дори да мисли понякога на английски. Монахините имат прекрасни, малко студени обноски. В предградието Сен Жермен ценят това заведение толкова, колкото и пансионите в Сакре Кьор или Абатството, така че Аврора се учи тук с девойки от висшата аристокрация. И малките, и големите носят рокли от тъмночервен шевиот; монастирът, напомнящ голямо село, е напълно скрит сред лозя и ясмини; освен двамата свещеници, абат дьо Вилел и абат дьо Премор, тук никога не стъпва мъж. Ето „обещанията“, съставени за ученичките от абат дьо Премор и преписани от Аврора Дюпен:
„Всеки ден ще ставам в определен час… като оставям за сън само толкова време, колкото е необходимо, за да поддържам здравето си, и не ще се излежавам никога от леност… Старателно ще се въздържам от празни блянове, от безполезни мисли и няма да се отдавам никога на мечти, от които бих се изчервила, ако биха видели какво става в сърцето ми… Ще отбягвам всякога да оставам насаме с лица от другия пол; не ще им позволя никога и най-малка волност, независимо от възрастта и положението им. Ако ми направят някакво предложение, дори с най-почтени намерения, ще съобщя веднага на родителите си. Ще се старая да бъда добра и снизходителна към тези, които ще ми прислужват, но не ще им позволя никога да фамилиарничат с мене и няма никога да им доверявам мъките или радостите си…“
Препоръките за „лицата от другия пол“ са съвсем излишни по отношение на Аврора. Тя не мисли за мъжете. В монастира намира девойките разделени на три групи: благоразумните, набожни и кротки; дяволчетата, непокорни и забавни; между двете групи глупачките, бездейно, непостоянно множество, като тълпата по съборите. Първата година „Дюпен“ е дяволче, което участвува във всички лудешки походи по покривите и зимниците. Приятелките й изваждат прякор „бележник“, защото все записва нещо в бележничето си, или Somebread, английски превод на du pain10, монахините я наричат Madcap11 или Mischievous12, защото постоянно се провинява. Приятелките я обичат. Отначало я смятат апатична и мълчалива, „заспала вода“. Тя изпада в мрачен унес, който се дължи на размисли за необичайното положение в семейството й. Но животът показва, че се радва на чуждото веселие, а в тежки обстоятелства е сигурен и дори героичен другар. С нея може да се тръгне „за издирване на жертвата“, затворена в някое подземие, любима романтична игра в монастира.
10