IV
Женитбата на Морис
В 1861 година Морис е тридесет и осем годишен; майка му е на петдесет и седем. Тя чувствува, че старее, и настоява пред него да се ожени. Иска да види нови внуци. Красивата Соланж води живот, не особено благоприятен за майчинство: последната надежда е Морис. Той е поискал през 1854 година ръката на Берта Дюверне, но тя се омъжва за Сиприен Жирер. Два нови проекта за женитба, „устроени“ неотдавна чрез Окант, също не се осъществяват.
Жорж Санд до Жул Букоаран, 31 юли 1860:
Не се надявам, че ще успеете да го ожените, ако му търсите жена из набожните среди и легитимистите. Аз бих предпочела много повече някое протестантско семейство. Вижте все пак какво ще ви кажат и ми съобщете. Много желая да се реши и да стане баща на семейство. Ако му намерите очарователна девойка със сериозни вкусове, приятна външност, умна, от почтено семейство, което ще се стреми да привърже младата двойка към своите разбирания и навици само с обич, много ще намалим паричните си претенции…
„Аз бих предпочела много повече някое протестантско семейство…“ Връзките на Жорж Санд с католичеството все повече и повече отслабват. По времето, когато е в английския монастир, тя обича католическите обреди. След това престава да ги изпълнява и запазва едно християнство, което, според собственото й изказване, се ограничава в евангелието на Свети Йоан, в християнството на Савойския викарий, на което Пиер Льору и Жан Рейно са придали нова форма. Неин бог е богът на добрите хора, на Беранже и Виктор Юго. Жорж Санд до Флобер: „Християнството (от 1848 година) беше за мене хрумване и признавам, че то е всякога привлекателно, когато човек вижда само милостивата му страна… Не се учудвам, че едно великодушно сърце, като това на Луи Блан, е мечтало да го види пречистено и върнато към първоначалния му идеал. И аз имах тази илюзия, но щом направим стъпка към това минало, виждаме, че то не може да се съживи…“ И все пак в памет на отец дьо Премор тя е запазила предпочитание към йезуитите, които смята (а в нейните очи това е голяма похвала) еретици, твърде близки до собствената й философия. „Учението на Лойола си остава единствената приложима религия.“
На дело Морис се оженва не за протестантка, а за една двадесетгодишна италианка, която не е вярваща и е израснала пред него, защото е дъщеря на техен отдавнашен приятел — гравьора Луиджи Каламата. „Обичай я или не се жени“, е съветът на майка му. Лина Каламата е очарователна девойка, възпитана отчасти в Париж, много хубава, умна и — нещо важно в очите на Санд — „гореща римска патриотка“. Между свекървата и снахата не ще има политически разпри.
Жорж Санд до Лина Каламата, 31 март 1862:
Миличка Лина, доверете се на нас, довери се на него и вярвай в щастието. То е само едно в този живот — да обичаш и да те обичат… Чувствувам, че ще ти бъда истинска майка; защото чувствувам нужда от дъщеря, а не мога да намеря по-добра от тази на най-добрия ни приятел. Обичай своята скъпа Италия, мило дете, това е доказателство за великодушно сърце. И ние я обичаме, особено откакто тя се разкри в тези героични борби…
В Ноан двете жени се разбират добре. Лина има прекрасен, свеж и мек глас, който е радост за свекървата. „Тя е едновременно индивидуалност и тип: пее възхитително, сърди се и обича нежно, изненадва ни с вкусни сладки и всеки ден за почивка е устроен от нея малък празник…“ Малката италианка е изключително нежна: смее се с глас, когато види да хвърчи някоя муха, плаче при представление на марионетния театър, ако краят е трогателен. И тя, като всички в Ноан, се увлича много скоро от геология и изкопаеми, но това не й пречи да крои ризки и да поръбва пеленки, защото семейството почти веднага очаква дете. Религиозният проблем е разрешен. Санд е готова да се съгласи на католически брак. Както личи от писмото й от 10 април 1862 година, в което казва на годеницата Лина: „Бог ще държи сметка и на трима ни за нашата вяра, защото бракът е проява на вяра в него и в самите нас. Словата на свещеника не добавят нищо към нея… По този въпрос ще се разберем, и в черквата, докато свещеникът мърмори, ще се помолим на истинския бог, който благославя искрените сърца и им помага да удържат обещанията си…“
По този пункт Морис е по-неотстъпчив от майка си и Лина Каламата, дълго потискана от прекалено набожна майка (която след смъртта на съпруга си става монахиня под името сестра Мария-Жозефа Състрадателка), споделя чувствата на своя годеник. Така че бракът остава само граждански; но как ще възпитават децата? Може да се напише цяла книга на тема Жорж Санд търси най-доброто протестантство. Тя кореспондира с пастори, преценява ученията им, търси отстъпници, които да не са съвсем отстъпници, за да могат внуците и все пак да имат един ден заслона и опората на една организирана църква. Защото въпросът засяга Морис и децата, не самата Жорж Санд, която е вече настанена. Накрай Морис и жена му стават протестанти, сключват черковен брак и пастор Мустон кръщава сина им Марк-Антоан Дюдеван-Санд, наричан „Кокотон“, роден на 14 юли 1863 в деня на превземане Бастилията. Потапят го в купел с вино бордо: „Стреляхме с малкото оръдие (от 1848 година) и един овернски пиферари дойде да изсвири най-първобитна галска песен…“