Те имат и общи омрази: „Скъпи маестро, мила господня приятелко, да ревем против господин Тиер! Не, нищо не може да даде представа за гаденето, което ми вдъхва тази стара дипломатическа тиква, подхранваща глупостта си от буржоазното бунище!…“ Всякога е по-лесно да се съгласите против някого, отколкото за нещо. Тя би желала да привлече Флобер в Ноан. Там именно човек става напълно неин „син“. Но Флобер трябва да довършва книга и не си дава отпуск: „Ето защо не идвам в Ноан. Като амазонките: за да стрелят по-добре с лък, си премазват гърдата. Дали средството е наистина добро?…“ Санд го намира съвсем лошо. Въпреки „войнишките рединготи и мъжки панталони“ тя не е била никога амазонка. Напротив, опитвала се е да бъде художница и жена, художница като жена. Много повече, отколкото Флобер, тя обяснява към 1868 година това свое поведение на една млада и красива довереница.
II
„Мило дете…“
Към 1860 година Жулиета Ламбер е приятна начинаеща писателка, свързана с непоносим съпруг. Баща й, доктор Жан-Луи Ламбер, й е дал идеалистично-напредничаво възпитание, като това на мадам Санд; съпругът й, адвокатът Ла Месин, позитивист консерватор, лош като любовник, я отчайва. Когато идва в Париж, тя печели симпатии, защото е жизнерадостна и очарователна. Не само политическите й приятели, републиканците, но и привърженици на империята, като Мериме, я посрещат много добре. Жулиета започва с една книжка, в която защищава жените срещу нападките на Прудон и главно хвали пламенно Жорж Санд и Даниел Стерн (Мари д’Агу), загдето са се осмелили да водят свободен живот. И веднага е поканена от графиня д’Агу, която има политически салон и бюро за духовитости. Жорж Санд пише на младата есеистка, за да й благодари, но не пожелава да я види, след като е узнала, че Жулиета ходи у неприятелката й. Случката с Карлота Марлиани я е научила да се страхува от общи приятелства и злоезични клюки. Откровено скъсване е, според нея, по-добро от злословия зад гърба. „Когато се скарате с мадам д’Агу, знайте, че Жорж Санд е ваша приятелка и можете да отидете при нея…“
Младата Жулиета намира мадам д’Агу елегантна и мъжествена. „Възмъжах вече“ — казва Даниел Стерн. Това не е вярно; тя е запазила женските си нерви. Когато твърди, че е демократка и приема Греви, Пелтан, Карно, хората се усмихват — дотолкова короната от бели коси, покрита с черна дантела, е аристократична. Тя не устоява на изкушението да погуби Жорж Санд в съзнанието на неофитката: „Мило дете, позволете да ви дам един съвет.
Не се запознавайте с мадам Санд. Ще се разочаровате от нея. Като жена, извинявам се, като мъж, тя е незначителна. Никаква дарба да разговаря. Преживно животно, сама признава това. Има и същия поглед, много хубав впрочем.“ Мари не признава никаква добродетел на Жорж. Тя почти презира тия, на които е правила добро… Любовниците й са парче тебешир, с което пише на черната дъска. Като свърши, захвърля тебешира под нозете си и от него остава скоро само бързо разпилян прах. Младата жена си позволява да изкаже съжаление: „Колко жалко назидание за малките, когато две големи като Даниел Стерн и Жорж Санд не могат да се помирят!“ „Голямата“ проявява нетърпение: „Никога!“ — казва тя.
Когато Жулиета Ла Месин напуска съпруга си, мадам д’Агу одобрява постъпката й и я подкрепя. Но при разходките им се връща винаги към Санд: „Тя е от голям род и аз не мога да й простя липсата на добро държане, начина, по който се облича, просташките лудории в Ноан и чирашките й обноски на тази възраст… Произхожда от добро семейство; не може на стари години да се държи като хлапак.“ „Приказки на стара графиня“, би казала София-Виктория Дюпен.
В 1867 година Ла Месин умира. За Жулиета това е неочаквана радост и тя решава да се омъжи колкото е възможно по-скоро за човека, когото обича, общественика и журналиста Едмон Адам. Всички нейни приятели, с изключение на мадам д’Агу, й честитят: „Нещастието на вдовиците — казва Мари — е, че изпитват глупавото желание да се омъжат повторно. Предполагам, че няма да извършите тази глупост. Една мислеща жена трябва да бъде свободна.“ Когато научава за новия брак, тя избухва невъздържано, нарича Жулиета провинциалка, глупачка и й предсказва, че няма да минат и две години и тя ще престане да пише, за да гледа домашните сметки. Сцената напомня пристъп на полудяване: и наистина, следната година мадам д’Агу трябва да постъпи за известно време в клиниката на доктор Бланш.
Скарването с Мари д’Агу позволява най-после на Жулиета да се срещне с Жорж Санд. Тя иска позволение да я посети и получава покана да отиде на улица „Фьойантин“ №97. Влиза развълнувана в салона. Вижда една съвсем дребна жена, която си свива папироса и й прави знак да седне до нея. Жорж запалва папиросата си; изглежда че прави усилие да заговори, но не успява. Гостенката се разплаква; Санд разтваря майчински обятия. Жулиета се хвърля в тях и тази безгласна прегръдка е начало на дълго приятелство.