По преценката на Жулиета Ламбер Жорж Санд стои много по-високо от Даниел Стерн по изтънченост на чувствата, благородство на сърцето, пълното разбиране на живота и спокойствието, заплатено с жестока школовка. Жорж Санд обсебва веднага тази духовита млада жена. Тя иска да заведе Жулиета на вечерите у Маньи, за да я представи на приятелите си. Хубавата жена възбужда сътрапезниците, които започват да говорят непристойни приказки. Санд се сърди: „Знаете, че ненавиждам такива разговори и се отвращавам от тях!“ Дюма-син хвали красотата на Жулиета: „Надявам се, че няма никаква дарба. Защо с такава фигура и личице ще се опитва да става учена жена? — Александър Младши — казва мадам Санд, — моля те да сдържаш пренебрежението си към учените жени!… Убедена съм, че ще проповядваш на Жулиета любов. — Разбира се. Човек не става писател с такава външност. — Дете мое — казва Санд, — не слушайте тия хора. Трябва само да прочетете какво правят те с влюбените жени, с дамите Бовари, Обре, Жермини, Ласертьо; те са неспособни да дадат добър съвет. — Вие — казва Дюма — сте обичали само бъдещите герои на романите си… Марионетки, които обличате стилно, за да ги накарате да повтарят пиесата ви. Нима това е любов?“
Понякога, палейки папироса след папироса, които хвърля във ваза с вода, след като е всмукнала само веднъж-дваж от тях, Жорж се опитва да извлече за Жулиета поука от своя бурен живот. „С постепенното ни опознаване ще ви разказвам по какви все по-тежки пътища — при все че търсех най-леките — се изкатерих по живота… Добрината, която трябва да бъде прозорлива и спокойна добродетел, беше у мене бурна, поройна стихия, търсеща само начин да се разлее. Всеки, който ми вдъхваше състрадание, ме завладяваше. Аз се втурвах към възможността да направя добро със заслепение, което най-често ме тласкаше да върша зло. Когато се изследвам, виждам, че двете единствени страсти в живота ми са били майчината любов и приятелството. Приемах предлаганата любов, без да я търся, без да я избирам, и така внасях в нея и изисквах съвсем не това, което тя ми даваше. Бих могла да намеря приятели и синове в лицето на тия, които получаваха от мене любов. След първите два избора нямах вече право да налагам приятелство. За това е необходим нравствен авторитет. Мъжете обичат неохотно като приятели. Тъй като могат да изпитват наслада с първата срещната жена, те желаят да използуват за чувствеността си изпитваните нежни чувства…“
Този така верен самоанализ би изненадал враговете на Жорж Санд, които са виждали в нея жена, до полуда влюбена в тялото си. А всичко казано е вярно. Тя се отдава отначало от милосърдие; по-късно, както казва сама, „защото вече няма нравствен авторитет да налага приятелство“; още по-късно по навик и от нужда да не е сама. Епохата налага поведението. Аврора Дюдеван е била млада по време, когато цяло поколение хора на изкуството желае да обича, да чувствува не като обикновените буржоа. „Ние губехме почва всеки миг, но пренебрегвахме брега, искахме да плуваме в открито море, над бездни. Далеко от тълпите, от бреговете, все по-далеко! Колцина загинаха телом и духом? Тези, които се мъчеха, които не искаха да се удавят, и се бореха, биваха изхвърляни на брега, стъпваха на нозе и чрез допира със земята, главно с подкрепата на смислени и смирени хора, ставаха като тях. Колко пъти съм се опомняла между селяните? Колко пъти Ноан ме е лекувал и спасявал от Париж?…“ И заключава: „Голямата ни грешка беше, че смесвахме плътта със сантименталните вълнения“.
Към това време Александър Дюма-син при едно къпане със Санд в Шер я пита насмешливо: „А какво мислите за Лелия? — Лелия ли? — отговаря Жорж, продължавайки да плува. — Не ми говорете за нея. Исках да я препрочета преди някое време и не можах да стигна до края на първия том.“ После добавя: „Все едно! Бях искрена, когато я писах!…“ Но кой би казал, че Лелия ще завърши живота си в замъка на своята баба, като пише приказки за внуците си?
Друг ден, след като е обяснила за стотен път на Жулиета, че Мюсе е бил „най-доброто дело в живота й“, и тя не е имала „друга мисъл, освен да го спаси от самия него“, Жорж моли своята „избрана дъщеря“, ако я обвиняват някога пред нея в невярност, да отговори така: „Ако е загубила правото да я съдят като жена, Жорж Санд има правото да бъде съдена като мъж и в любовта е била по-вярна от всички вас. Никого не е мамила, никога не е поддържала две любовни връзки едновременно! Истинската й вина е, че в живот, при който изкуството заема най-голямо място, е предпочитала хората на изкуството и морала на мъжете пред този на жените. — И бързам да ви се изповядвам, Жулиета, че за една жена е принизяване да се откаже да е жена. Запомнете добре това, защото и вие живеете обкръжена от мъже, както бях аз; обичана и сигурно обожавана от мнозина между тях, от първите във вашето време; запомнете добре: когато мъжът стои по-високо, той е желан приятел за една изключителна жена; за всички жени е еднакъв любовник, а може би дори най-съвършен по отношение на най-недостойната и глупавата. Аз познавам — уви! — много добре любовта в единствено и множествено число. Ако би трябвало да започна отново живота си, бих била целомъдрена!“