Жулиета и дъщеря й Алис, наричана Топаз, са вече обичайни другарки на мадам Санд, която пътува с тях до Фекан, Диеп, Жумиеж. С Жулиета и „годеника“ й Едмон Адам, републиканец с глава на добро куче, Жорж посещава изложението от 1867 година.
Дневник на Жорж Санд, 22 септември 1867: „Вчера намерих прекрасен кочияш, който дойде да ме вземе и днес. Отивам у Жулиета, настанена много високо! Но има чудесен изглед и очарователно гнезденце. Посещаваме изложбата с Адам и Тото. Китайският великан е великолепен, татарски Аполон. Отвратително китайско джудже. Некрасива китайка, отегчена от глупостите, които й говорят. Колко глупава и груба е сегашната публика!… Обезглавен железен шлем, който прилича на чудесен човек. Салвиати. Румънски костюм. Ям банани. Вземаме сладолед. Връщам се да вечерям много приятно у Жулиета. Прибирам се в десет да поправям «Кадио».“
Жулиета отива да прекара зимата в Голф Жуан. Вила Брюйер, подарена от родителите й, е съседна на Гран Пен, собственост на „добрия пес“. Мадам Санд приема поканата да й гостува и престоят е много приятен. Времето е великолепно; вилата удобна и весела. Едмон Адам, когото Санд нарича „добрият ми бау-бау“ е предан като бъдещата си съпруга към именитата им стара приятелка. Санд е довела цялата си свита: Максим Плане, Едмон Плошу, който разказва всяка вечер своето корабокрушение и спасяването чрез албума с автографи; тук е и Морис, с „възхитително бащинско държане към майка си, за която се грижи, забавлява и я закриля“. Бременна за трети път, Лина е останала сама в Ноан. „Тя очаква всеки миг детето — казва Санд; — но за да не може Соланж да ми провали престоя тук, защото тя се страхува само от Морис, Лина настоя съпругът й да ме придружи.“ Соланж по това време „се забавлява в Кан“ с някакъв чуждестранен принц, а мадам Санд държи да не ги срещне. Морис се харесва много на стопаните, които го намират даровит и весел. Кръщават го Сарджънт158, защото е наследил от Саксонския маршал страстта към военното изкуство. Обеди на открито, излети до Валори, „много интересно голямо грънчарско село“; разходки с лодка, събиране растения; изучаване на цисти, сакъзово дърво, мирти, къпини, анемони, лов на насекоми; игра на крокет или на топка в градината; вечер игра на поща, разказване на най-невероятни приказки, музика; всеки ден носи своите прости развлечения.
Веселата компания прави малки пътешествия до Ница, Кан, Мантон, Монако. В казиното в Монте Карло Морис се преструва на простодушен бериец, спира хората, разправя им, че е селянин, дошъл да играе на рулетката, но не знае как трябва да постъпи. Едни го наричат глупак; други му дават съвети; другарите му умират от смях. Най-после полицията ги изгонва от игралната зала. Мадам Санд се забавлява: „Тя обича все още младостта на другите, а обожава собствената си старост, щастливата възраст, когато една жена е вече само приятелка, майка и баба“. С такова удоволствие живеят заедно, че замислят и в бъдеще да продължат: да основат Телемско абатство159, да обикалят Франция с товарна кола. Компанията се превръща във войска. Жорж Санд е полковничка, Морис — сарджънт, Плошу и Плане — стрелци, Адам — гражданин, Жулиета — лавкаджийка. В края на престоя Морис повишава лавкаджийката в подполковник, с което мадам Ламбер много се гордее. Разделят се изпълнени с весели, приятни спомени и с обещание да се видят в Ноан, гдето Жорж бърза да прегърне най-новата си внучка, родена в нейно отсъствие — Габриела Санд.
III
Ноан преди войната
Вече женени, Адам и Жулиета отиват в Ноан през юли 1868. Вземат със себе си и американеца Хенри Харис, който ги дразни, защото е педантичен чичероне и като „обратен“ Христофор Колумб си въобразява, че е открил Бери. Те обикват поетичния дом. Вечер, отворили прозорец към звездното небе, с нахлуващи откъм градината ухания, те слушат Санд да изпълнява прекрасно наизуст Моцарт и Глюк. Гледат на стената Саксонския маршал, рисуван от Ла Тур, в лъскава броня и напудрена перука, и красивата Аврора Кьонигсмарк, на която прилича Морис: „Прадедите ви правят впечатление“ — казва той със смях на Жулиета. Тя признава, че е така. Кралската кръв, слята в семейство Санд с толкова скромност, учудва тази републиканка.