На другия ден е празник на „баба“. Морис дава топовен салют; всеки поднася букет полски цветя. Вечерта има представление на марионетките. Жулиета, отдавна любопитна да ги види, ги е описала по-добре от всеки друг:
Познаваме по име, още преди да сме ги видели, Баландар, Дървения петел, капитан дела Спада, Изабела, Роза, Селеста, Ида, всички… Облечени сме като за премиера, в деколтирани рокли. Навсякъде са окачени програми. Марионетките ще играят. „Алонзи Алонзо Незаконния“ или „Разбойниците от лас Сиерас“. Морис работи двадесет нощи, за да достави един час развлечение на обожаваната си майка… Настъпва най-после тържествената минута. Минаваме важно, по реда, който мадам Санд ни определя. Влизаме в театралния салон, който е блестящо осветен; не сме го виждали досега. Вляво голяма сцена, гдето се играят пиеси; насреща театърът на марионетките с поразителна завеса, рисувана, разбира се, от Морис. Завесата се вдига, в дъното необикновени декори. Ето ни пренесени в испанските сиери. Предупреждават ни, че може да задаваме въпроси на артистите, че действието и дори развръзката могат да бъдат променени от зрителите, тъй като Морис допуска само такъв вид всеобщо гласуване.
Директорът на трупата, Баландар, се явява на сцената и ни съобщава това, което току-що казах; този важен и симпатичен актьор добавя: „Ще се повеселим“. О! Този Баландар! Със своя редингот, с безукорната бяла жилетка, с огромната шапка, която държи с такова достойнство на главата или в ръка! Негов шивач е Жорж Санд и той непрекъснато се хвали от нея…
… Постоянните посетители на театъра, които познават актьорите, така да се каже, извън ролите им или във всичките им роли, знаят характера им, който Морис много уважава, особения им жанр — защото всеки си има определено амплоа и не играе никога роля, неотговаряща на дарбите му, — нравствеността или порочността им, тези постоянни посетители посрещат актьорите като живи, още щом ги видят. Всеки има свои предпочитания, дори свои слабости към един или друг от тях. Знае се, че Плошу посреща с особен възторг госпожица Олимп Нантуйе. Лина обича Баландар. Мадам Санд има подчертана слабост към венецианския дож и Гаспардо, най-добрия рибар по Адриатика. Плане ухажва госпожица Ида. Налага се и аз да си избера някого. Дървеният петел никога не е обичал. Той презира женския пол и често проявява незачитанието си. Но между нас се поражда любов от пръв поглед. Аз я признавам пред всички, той ми отговаря…
— Как, и ти ли, Дървен петльо, верен досега на името си, и ти ли, нещастнико, допусна да те пипнат! — се провиква Лина.
— Какво да правя? Жулиета ми се харесва.
Адам се възмущава и вика:
— А, не може! Да ги нямаме такива!
Всички прихваме да се смеем. Възхитената мадам Санд заявява, че Адам се е хванал в уловката и това е един от големите успехи на Морис…
Семейство Адам открива, че Санд се проявява такава, каквато е, само в Ноан. „Отдалечавам се оттук само поради скитническите си вкусове“ — казва със смях тя. С все по-голямо удоволствие мисли, че нейните „кавалкади“ са били случайни изплъзвания от единствения живот, който е обичала. Гости на Ноан по това време са Дюма син (който се е оженил през 1864 година за зеленооката княгиня); Готие — добрият Тео, помислил при първото си посещение, че Жорж е зле настроена към него, защото го гледа, без да продума; Флобер, когото са убедили с голяма мъка да пътува; той дразни мадам Адам, като я уверява, че бъдещата република ще бъде тържество на завистта и глупостта; Тургенев, доведен от Полина Виардо. Санд е във възторг от романите му („Той се учудва, когато му казват, че е велик художник и велик поет“); един ден идва дори цялата трупа от „Одеон“, да гастролира с „Комичен роман“, с песни, смехове и шампанско, до три часа сутринта.
Програмата на дните е неизменна. Санд до Флобер: „Всеки ден се потапям до брадичката в реката и възстановявам напълно силите си в това студено сенчесто поточе, което обожавам, гдето съм прекарала толкова часове от живота си да се освежавам след прекалено дълги беседи насаме с мастилницата…“ Лятно време къпане в тази рекичка, всякога хладна, защото е засенчена. В дванадесет часа общ обяд, после разходка из парка, разглеждане на цветята, работа или уроци с Аврора; Санд намира време да дава уроци по свирене с тръба и тръбача от пожарната команда.