Аврора Дюпен до Емилия дьо Вим, юли 1821: „Тя ме поглеждаше скритом, а пък аз й отвръщах с любезни поклони, които имаха голям успех…“
Нощни разходки на кон; фуражка, синя рубашка и панталон; части от скелет по мебелите — това своеобразно държане възмущава добронравното Бери. Кюрето от Ла Шатр, изповедник на Аврора, е дочул клюките и я пита: „Не е ли влюбена в някого?“ Свикнала с изисканата сдържаност на абат дьо Премор, който по начало никога не разпитва, тя се чувствува засегната и напуска изповедалнята. Мнението на Ла Шатр й е безразлично. „Говедата са ревали“, казва тя. Майка й, чула същите клюки в Париж, й прави строго мъмрене. Аврора отговаря с писмо, което доказва вроден писателски дар, защото всичко е изказано с великолепна сила и сдържаност:
Аврора до София-Виктория Дюпен, 18 ноември 1821:
С внимание и уважение прочетох писмото, което сте били така добра да ми напишете, и не бих си позволила да възразя нищо на вашите укори, ако не ми заповядвахте сама веднага да го сторя… Вие казвате, майко, че господин Дешартр заслужава голям укор, загдето ми е оставил пълна свобода; преди всичко ще си позволя да ви забележа, че господин Дешартр няма и не може да има никаква власт над мене; той има право само да ми дава приятелски съвети… Господин дьо Грансан ви казал, че съм бойка личност; за да повярвате това твърдение, вие трябва да смятате, майко, че господин дьо Грансан познава основно характера ми, а пък аз не мисля, че съм толкова близка с него, за да може той да познава качествата и недостатъците ми… Казал ви е истината, като ви е съобщил, че ми е давал уроци в стаята ми: къде да приемам тези, които идват при мене? Мисля, че моите гости биха безпокоили баба ми, когато е болна или спи… Искате да излизам на разходка подръка с камериерката си или с някоя прислужница. По всяка вероятност, за да не падна. Докато бях дете, ми бяха необходими презрамки… Но сега съм на седемнадесет години и мога да ходя…
Тя все още обича майка си, обаче почитта към нея е само външна.
Въпреки твърдия тон Аврора се чувствува смутена. Няма вече изповедник, който да я ръководи, защото тя не ходи вече при своя добър стар кюре от Сен Шартие, абат дьо Монпейру: „Бях много близка, в много свойски отношения с него“. Всеки неделен ден е обядвала у този изповедник между литургията и вечернята; след това той я отвежда с коня, зад себе си, в Ноан, гдето вечеря и прекарва вечерта. „Аврора е дете, което всякога съм обичал“ — казва той; а тя: „Да беше шестдесет години по-млад, щях да го накарам да танцува, ако поискам“. Един стар приятел, над когото имате такова влияние, не може да ви бъде ръководител. И тя трябва да търси сама истината край леглото на своята парализирана баба. „Противоречие от глава до пети, много образован и напълно лишен от здрав смисъл“, Дешартр я отчайва. Абат дьо Премор е далеко. В монастира „Подражанието на Исуса Христа“ е нейна настолна книга, но „подражанието“ е „монастирско четиво, смъртоносно за този, който не е съумял да скъса с човешкото общество“. А младата кастеланка на Ноан е мощно тласната в светския живот. Има професионални задължения: превързва гнойници и стрива лекарства; красивият Ажасон дьо Грансан я запознава с науката. В търсенето на християнство, приспособимо към съвременния живот, тя открива Шатобриан. Благодарение „Духа на християнството“ тя чувствува как набожността й се позлатява отново с обаянието на романтичната поезия.
Жерсон25? Шатобриан? Нима в лоното на църквата съществуват две противоречиви истини? А възниква и нов повод за съмнения и тревога; баба й е на смъртно легло. Трябва ли да я предупреди за истинското й състояние, да се опита да я върне към вярата или да я остави да си угасне спокойно? Аврора пише на абат дьо Премор, който я съветва да си мълчи: „Да кажете на баба си, че се намира в опасност, значи да я убиете… Добре правите, като мълчите и молите бога направо да й помогне. Не се страхувайте никога, когато следвате съвета на сърцето си. Сърцето не може да ни измами…“ Санд подчертава този израз, който толкова дълго ще й служи за поука. „Четете поетите — пише по-нататък толерантният йезуит, — всички са религиозни. Не се страхувайте от философите; всички са безсилни срещу религията…“ Успокоената Аврора се провиква към неспокойната си душа: „Напред! Напред!“
25