Друго сведение, дадено от Луиза Венсан в докторската й теза (на стр. 122): „В Нерак още помнят, че през 1837 година, когато отива в Гийери да си вземе Соланж, отвлечена от Дюдеван, Жорж Санд казва: «Най-забавното е, че настоява да вземе дете, което не е негово»“.
И Иполит Шатирон изглежда е чувал да се говори в Бери, че Соланж е извънбрачно дете. В едно писмо до зетя си той намеква за този факт. Документът се намира в Шантийи. Иполит до Казимир, 28 юни 1836: „Що се отнася до възпитанието на Соланж, ще трябва наистина да се примириш. Без да задълбавам много… според всичко, което съм чувал да разправят, ще ти бъде лесно да се примириш!“
Най-после, при липсата на писма от Санд до Стефан, Луиза Венсан е успяла да се запознае с други документи за тяхната връзка, защото пише: „Писмата не са в колекцията Спелбер. След като скъсва с Мюсе, Жорж Санд оплаква нещастията си… Още преди Жул Сандо тя е имала любовник, неизвестен на Жул. В друго неиздадено писмо тя се извинява пред мадам дьо Грансан. Моли я да й прости страданията, които й е причинила, като е обичала мъжа й. Разчита на великодушието й, за да й бъде простено стореното зло…“