Но тя беше твърда, прозорлива душа, обзета главно от съзнанието за лична гордост и самоуважение. Не признаваше кокетството; беше достатъчно даровита, та не се нуждаеше от него, а този начин да предизвиква вниманието оскърбяваше разбиранията и навиците за собственото й достойнство. Тя живя в една твърде волна епоха, в твърде покварена среда, без да остави нито едно перце от крилата си; осъдена по някаква странна съдба да не познае любов в брака, разреши тежката задача да живее спокойно и да не даде повод за зложелателство и клевета…
Нейни големи приятели са Бюфон, който посещава често салона Вериер, и приятният Дюпен дьо Франкьой, когото тя нарича папа. Представител на главния закупчик на данъците за Бери, господин Дюпен (или дю Пен) участвува и във фабриките за сукно в Шатору, с други думи, е твърде богат.
Аврора дьо Орн е една от най-забележителните жени в една епоха, когато много жени блестят със своята култура. Ето нейно писмо до един поклонник, което дава представа за обаянието й:
Вие желаете да ме запознаете, господине, и с философията, сякаш аз не съм почитателка на Платон още откакто съм дошла на тоя свят… Ако моята външност и възраст ви вдъхват недоверие, трябва да го превъзмогнете, както аз превъзмогнах самолюбието си, за да направя това признание. Аз съм безкрайно чувствителна към приятелството и му се отдавам всецяло, защото колкото и да разширявам границите му, мога винаги да ги виждам; страхувам се обаче от чувство, което би ме заслепило и би ме карало винаги да се боя дали не съм прекалила или не съм го проявила както трябва… Всякога съм живяла между много по-възрастни хора и неусетно стигнах до тяхното равнище. Не бях много време млада; това е може би загуба за мене, но затова пък съм по-разумна…
В 1775 година Мари дьо Вериер умира на четиридесет и седем години така леко, както е живяла. Безпътството не изключва щастието. Господин д’Епине, неин любовник отпреди двадесет и пет години, я оплаква дълбоко, след това заживява с по-младата сестра. Аврора намира, че животът при леля й става труден, и се оттегля отново в монастир. Старият й приятел Дюпен дьо Франкьой често я посещава и въпреки възрастта си съумява да й се понрави. В 1778 година той иска ръката й и я получава. Мари-Аврора е на тридесет години; Дюпен дьо Франкьой — на шестдесет и две; тя е вдовица; при това добродетелна отпреди петнадесет години.
Семейството е много щастливо. По-късно, вече старица, мадам Дюпен разказва на внучка си Аврора, нашата Жорж Санд:
Старият мъж обича по-силно от младия, а невъзможно е да не обикнете този, който ви обича безпределно. Аз го наричах моя старец или папа. Това беше по негово желание; сам той ме наричаше всякога дъще, дори пред хора. Имаше ли всъщност стари хора в наше време? Революцията докара старостта. Дядо ви, дъще, беше красив, елегантен, с грижливо поддържана външност, мил, парфюмиран, весел, приятен, нежен, всякога в добро настроение, до последния си час. На младини е бил сигурно прекалено обаятелен и не би имал такъв спокоен семеен живот; така че аз надали щях да бъда толкова щастлива с него; бих имала премного съперници. Убедена съм, че на мене се падна най-добрата възраст от неговия живот и никой младеж не е давал на младата си жена такова щастие, каквото имах аз. Ние не се разделяхме никога и аз нито за миг не скучаех с него. Умът му беше неизчерпаема енциклопедия от мисли, знания и дарби. Той притежаваше дарбата всякога да се занимава с нещо приятно за другите, както и за самия него. Денем свиреше заедно с мене; беше отличен виолонист и сам изработваше цигулките си, защото беше майстор на струнни инструменти; освен това беше часовникар, архитект, стругар, художник, ключар, декоратор, готвач, поет, композитор, дърводелец и на всичко отгоре умееше прекрасно да бродира. Не зная нещо, което да не умееше да върши. Нещастието е, че пропиля състоянието си, за да задоволява тия различни хрумвания и да прави какви ли не опити; но аз бях заслепена и ние се разорихме необикновено приятно. Вечер, ако не бяхме някъде на гости, той рисуваше, а пък аз разнищвах сърма или коприна, като поред си четяхме на глас; или някои очарователни приятели идваха и в приятна беседа се наслаждаваха на тънкия му, разностранен ум. Аз имах много по-блестящо омъжени млади приятелки, но те постоянно ми повтаряха, че ми завиждат за моя стар съпруг.