— Сега, братя, да видим, когато аз нападна лъва в бърлогата му, когато ще рискувам живота си за свободата на света, какво ще направите вие за успеха на каузата, на която сме посветили нашия живот, богатство и свобода. Какво ще направите, кажете? Ето какво съм дошъл да ви попитам.
Тишина, плашеща със силата на своята тържественост, последва тези думи. В мрачната зала призраците бяха погълнати от сериозните намерения за свалянето на двадесет трона. Шестте водачи се отделиха от останалите и се върнаха след няколко минути съвещание при върховния водач.
— Аз — рече председателят — представям Швеция. В името на Швеция предлагам за разрушаването на трона на Ваза25 миньорите, които го издигнаха, и сто хиляди сребърни екю.
Великия копт извади бележника си и записа в него току-що направения му дар. Този, който седеше вляво от председателя, проговори на свой ред:
— Аз — каза той, — изпратен от ирландските и шотландските кръгове, не мога да обещая нищо от името на Англия, която ревностно се сражава срещу нас. Но от името на бедната Ирландия и от името на бедната Шотландия обещавам принос от три хиляди души и от три хиляди крони годишно.
Върховният водач записа и този дар.
— А вие? — попита той третия водач.
— Аз — отговори този, чиято сила и енергия личаха под неудобната дреха на посветените, — аз представям Америка, където всеки камък, всяко дърво, всяка капка вода, всяка капка кръв принадлежат на бунта. Колкото злато имаме — ще го дадем, колкото кръв имаме — ще я пролеем, но ние ще можем да действаме само ако сме свободни. Затова трябва да започнете от нас, многоуважаеми господарю. Ако искате да освободите французите от кралската власт, първо освободете нас от чуждото владичество.
— Така и ще бъде направено — отговори Великия копт. — Вие ще бъдете освободени първи, а Франция ще ви помогне за това. Бог е казал на всички езици: „Помагайте си взаимно.“ Тъй че почакайте. За вас, братко, очакването не ще бъде дълго, уверявам ви.
После той се обърна към представителя на Швейцария, който рече:
— Аз не бих могъл да ви обещая нищо освен моя личен принос. Синовете на нашата република от дълго време са свързани с френската монархия. Те продават кръвта си още от Маринян26 и Пави27, те са предани и дават всичко от себе си за този, който ги е купил. За първи път, велики господарю, аз се срамувам от нашата преданост.
— Така да бъде — отговори Великия копт, — ние ще победим без тях и въпреки тях. Ваш ред е, представителю на Испания.
— Аз — отговори подканеният — съм беден и мога да дам само моите три хиляди братя, но всеки един от тях струва колкото хиляда реала годишно. Испания е мързелива страна, където човек няма против да спи върху легло на мъчението, стига само да спи.
— Добре — каза коптът. — А вие?
— Аз — отговори този, към когото се обърнаха, — аз представлявам Русия и полските кръгове. Нашите братя са богати недоволници или бедни крепостни, обречени на неспирен труд и на преждевременна смърт. Не мога да обещая нищо от името на крепостните селяни, защото те не притежават нищо, дори и живота си, но ви обещавам от три хиляди богати хора по двадесет луидора годишно.
Останалите представители се изредиха един след друг. Всеки представяше малко кралство, голямо княжество или бедна държава. Всички дарове бяха записани в бележника на великия предводител и всеки положи клетва да изпълни обещаното.
— Сега — каза Великия копт — паролата, която символизират трите букви, по които ме познахте, вече известна в едната част на света, ще се разпространи и в другата. Всеки посветен трябва да носи тези три букви не само в сърцето си, но и върху гърдите си, защото ние, суверен и господар на ложите на Изтока и Запада, отредихме гибелта на лилията. Заповядвам ти, братко от Швеция, на теб, братко от Шотландия, на теб, братко от Америка, на теб, братко от Швейцария, на теб, братко от Испания, на теб, братко от Русия: Lilias pedibus destrue28.
Шумно одобрение, наподобяващо ревящо море в дъното на пещерата, се понесе като злокобен повей към планинските недра.
— А сега, в името на Бащата и Господаря, вървете си — каза върховният предводител, когато шепотът утихна, — върнете се един по един в подземията, които водят към пътеките на Мон-Тонер, и едни през реката, други през гората, а останалите през долината, разпръснете се преди изгрев слънце. Ще ме видите още един път и това ще бъде в деня на нашия триумф. Вървете!
26
Маринян — град в Италия, където крал Франсоа I е победил швейцарците (1515) — бел.прев.
27
Пави — град в Италия, където Франсоа I е бил победен от император Карл V (1525) — бел.прев.