Освен това сред шишенцата, дървените и картонените кутии и книгите, разпилени по земята в живописен безпорядък, се виждаха медни щипци, въглени, пригодени за различни цели, голям съд, наполовина пълен с вода, и окачени на връвчици висящи от тавана китки от билки, някой от тях изглеждаха брани наскоро, а други — преди сто години. Всичко това издаваше силна миризма, която в една не така чудновата лаборатория би наподобила екзотичен аромат.
В момента когато пътникът влизаше, старецът, придвижващ своето кресло с удивителна сръчност и лекота, се приближи до пещта и започна да обира пяната на своята смес с внимание, заслужаващо уважение. После, разсеян от неочакваната поява на пътника, той нахлупи с дясната си ръка кадифеното боне, било някога черно, което покриваше главата му до ушите и под което се подаваха няколко редки кичура посребрена коса, издърпвайки изпод колелцето на креслото със завидна ловкост края на дългата си копринена роба, която десет години непрестанна употреба бяха превърнали в безцветна, безформена и накъсана дрипа. Старецът сякаш бе в много лошо настроение и мърмореше, обирайки пяната от сместа и повдигайки робата си:
— Страхува се проклетото животно, а от какво, ви питам аз? То разтърси вратата ми, разклати пещта ми и разсипа четвърт от моя еликсир в огъня. Ашарат, в името на Бога, оставете това животно в първата пустиня, която прекосим.
Пътникът се усмихна.
— Първо, учителю — каза той, — ние не ще прекосим повече пустини, защото сме във Франция, а и аз не бих се решил да изоставя просто така един кон, струващ хиляда луидора?
— Хиляда луидора, хиляда луидора, ще ви ги дам, когато пожелаете, тези хиляда луидора. Ето, че вашият кон ми струва повече от милион, без да броим дните, които той отне от живота ми.
— Та какво е направил горкият Джерид? Да видим!
— Какво е направил ли? Направил е това, че още няколко минути и еликсирът щеше да заври, без нито една капка да се изплъзне, това, което не предписват наистина нито Заратустра, нито Парацелз32, но което препоръчва Бори.
— Е, добре, скъпи учителю, още няколко секунди и еликсирът ще заври.
— Как не, ще заври! Виждате ли, Ашарат, това е като проклятие, огънят ми изгасва, не зная какво пада от комина.
— Аз зная какво пада през комина — поде ученикът, като се засмя, — това е вода.
— Какво, вода? Вода! Но тогава моят еликсир е загубен! Отново трябва да започвам приготовлението, нима имам време за губене! Боже мой, боже мой! — извика старият учен, вдигайки отчаяно ръце към небето. — Вода! И каква вода, ви питам аз, Ашарат?
— Чиста вода от небето, учителю. Вали като из ведро, не сте ли забелязали?
— Та нима забелязвам нещо, когато творя! Вода… Значи това било! Виждате ли, Ашарат, това е нетърпимо за моята бедна душа! От шест месеца ви моля да сложите похлупак на комина… От шест месеца… А може би дори година. А ето, че вие въобще не помисляте за това… Вие, който имате да правите само това, защото сте млад. До какво ще доведе тази ваша небрежност? Днешният дъжд, утрешният вятър объркват всичките ми сметки и провалят всичките ми опити. А освен това трябва и да бързам, о, Зевсе! Вие добре знаете, моят ден наближава и ако не съм готов за него, ако не съм намерил животворния еликсир, сбогом, мъдри, сбогом, учени Алтотас! Стотната ми година започва на 13 юли, точно в единадесет часа вечерта, и дотогава моят еликсир трябва да е станал напълно съвършен.
— Но всичко се нарежда отлично, струва ми се, скъпи учителю — рече Ашарат.
— Без съмнение, вече направих опити чрез абсорбция. Лявата ми ръка, почти парализирана, възвърна цялата си гъвкавост. А още, аз спестявам времето, което отделях за ядене, тъй като вече имам нужда да се храня само на два или три дена и през това време една лъжица от моя еликсир, макар и още несъвършен, ме поддържа. О, като си помисля, че ни трябва вероятно само едно растение, едно листо от това растение, за да стане моят еликсир, че вероятно сме минавали вече сто, петстотин, хиляда пъти покрай това растение, че вероятно сме го стъпквали с краката на конете, с колелата на нашата кола. Да, Ашарат, това растение, за което говори Плиний и което учените не са открили или не са разпознали, тъй като нищо не се губи. Чуй, трябва да попиташ за неговото име Лоренца по време на някой от нейните екстази, нали?
32
Парацелз — псевдоним на Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (1493 — 1541) — швейцарски лекар, естествоизпитател, професор. Един от основоположниците на фармацията и ятрохимията. Създава ново учение за болестите и лекарствата; въвежда много химични вещества и растителни препарати като лечебни средства, има приноси в хирургията. Прави критична преоценка на античната и средновековната медицина — бел.прев.