— Да, да. И сте я накарали да си плати за това уважение. Отмъстили сте си за презрението й и то — как? Чрез засада.
— О, не. Засадата не е мое дело. Беше ми предоставен удобен случай, за да извърша престъплението, именно от вас!!!
Балзамо се изправи бързо от мястото си сякаш го беше ухапала змия. Отново погледна Жилбер с поглед, изпълнен с тъга и жал.
— Имаш право, детето ми, аз съм причината за твоето престъпление и за нещастието на това младо момиче.
— Искам да намерите начин, чрез който да бъде поправено всичко, господин графе — и престъплението, и нещастието.
— Обичаш ли това момиче?
— О, да.
— Има много видове любов. Каква е твоята любов?
— Преди да я притежавам, я обичах с вдъхновение, сега я обичам с ярост и страст. Ще умра от мъка, ако тя ме посрещне с гняв. Ще умра от радост, ако ми позволи да целуна краката й.
— Тя е момиче с благороден произход, но е бедна — каза Балзамо, размишлявайки на глас. — А брат й е сърцат човек и мисля, че е слабо привързан към празните привилегии на аристокрацията. Какво би станало, ако поискаш да се ожениш за сестра му?
— Ще ме убие — отговори студено Жилбер. — Въпреки че не желая смъртта, ако ме посъветвате да направя своето предложение, ще ви послушам.
Балзамо потъна в размисъл.
— Ти си умен човек, Жилбер — каза той, — а бих казал също, че си и сърцат човек, въпреки че действията ти наистина са престъпни, като оставим настрана моето съучастничество. Е, добре! Върви при господин Дьо Таверне, о, не, не при сина, а при барона, баща му, и му кажи, кажи му, чуй ме добре, че в деня, когато ти позволи да се ожениш за дъщеря му, ще й донесеш зестра.
— Не мога да кажа това, господине. Нямам нищо.
— Аз пък ти казвам, че ще й занесеш като зестра сто хиляди екю. Аз ще ти ги дам, за да поправя нещастието и престъплението, както ти се изрази преди малко.
— Няма да ми повярва. Знае, че съм беден.
— Добре, ако не ти повярва, ще му покажеш тези бонове236. Щом като ги види, той повече няма да изпитва съмнения.
Като каза това, Балзамо отвори едно чекмедже и отброи тридесет бона, всеки със съдържание от десет хиляди ливри. После ги даде на Жилбер.
— Това пари ли са? — попита младежът.
— Чети.
Жилбер хвърли поглед на пачката, която държеше в ръка, и разбра, че Балзамо казваше истината. В очите му като светкавица проблесна радост.
— Господине, понеже тази сума ми се дава само въз основа на честна дума, не вярвам в истинността на този подарък — промълви Жилбер.
Балзамо взе перо и написа:
Давам сумата от сто хиляди екю като зестра на Жилбер в деня, когато той подпише брачен договор с госпожица Андре дьо Таверне. Всъщност предоставям му я предварително, като се надявам, че развоят на преговорите ще бъде щастлив.
— Господине, ако се окаже, че дължа това щастие на вас, ще бъдете единственият Бог на земята, пред когото ще се прекланям.
— Има само един Бог, пред когото трябва да се прекланяме — каза тържествено и сериозно Балзамо. — И това не съм аз. Вървете, приятелю.
— Последна милост, господине.
— Каква?
— Дайте ми петдесет ливри.
— Искаш ми петдесет ливри, когато държиш триста хиляди в ръцете си?
— Те ще бъдат мои едва в деня, когато госпожица Андре се съгласи да се омъжи за мене — каза Жилбер.
— А какво ще правиш с петдесет ливри?
— Ще си купя прилична дреха, с която ще мога да се представя у барона.
— Вземете, приятелю — каза Балзамо.
И му даде исканите петдесет ливри. После бавно и тъжно кимна с глава, за да се сбогува с Жилбер, и се прибра обратно.
152.
Плановете на Жилбер
Жилбер си купи костюм от кафяв памучен плат, чиято чистота го очарова, а също и черни, малко поизбелели, копринени чорапи, обувки с лъщящи токи, както и риза от фино платно, с която допълни костюма. Дрехата беше по-скоро прилична, отколкото богата. Жилбер се наслади на вида си, като хвърли един-единствен поглед в огледалото на вехтошаря.
Младежът остави дрипите си като добавка към двадесет и петте ливри. После излезе от магазинчето на вехтошаря и влезе в съседното — на перукера, който само за четвърт час успя да направи главата на взетия под покровителството на Балзамо момък не само елегантна, но и красива. След всички тези процедури Жилбер влезе у един хлебар на площад „Луи XV“ и си купи хляб за две су. Изяде го бързо, като вървеше към Версай. При чешмичката на площад „Конферанс“ се поспря, за да утоли жаждата си. После продължи пътя си, като отклоняваше подканите на кочияшите на фиакри, които не разбираха как един толкова добре облечен млад човек правеше икономия от петнадесет су с риск да изцапа лъснатите си с яйчена боя обуща.
236
В оригинала —