— Горките хора — каза си той, — та те съвсем не са опасни. Разправят се с ключалката, а дори не подозират способността ми да се катеря! Ама че мнение имат за теб, Жилбер! Толкова по-добре! Да, горделива ми Андре — прибави той, — въпреки ключалката на вратата ти мога да нахлуя при теб, стига да поискам. Най-сетне щастието е на моя страна — презирам те и… ако не беше въображението…
Жилбер се завъртя подигравателно на петите си, като подражаваше на дворцовите развратници.
— О, не — продължи той горчиво мисълта си, — това е под достойнството ми… вече не се интересувам от вас! Спете си спокойно… Струвам повече от вас и ще ви измъчвам на воля! Спете!
После младежът се отдалечи от прозорчето и като хвърли поглед на дрехите си, слезе по стълбата, за да иде у Балзамо.
155.
На 15 декември
Жилбер не срещна никаква съпротива от страна на Фриц, за да влезе при Балзамо.
Графът си почиваше, излегнат на една софа, като всички богати и свободни хора.
— Охо! — каза той. — Ето едно момче, което ще се жени.
Жилбер не отговори.
— Е, добре — каза графът, като отново зае не особено възпитаната си поза, — щастлив си и почти си ми признателен. Много хубаво. Идваш да ми благодариш, но това е излишно. Запази това, Жилбер, за новите си нужди.
В думите и в тона на Балзамо имаше нещо твърде сладникаво и едновременно с това злокобно. Те удариха в лицето Жилбер, който ги възприе и като упрек, и като разкритие.
— Не, господине, лъжете се, няма да се женя. Отпратиха ме.
Графът се извърна изцяло с лице към младежа.
— Действал си зле, драги мой.
— Не, господине, или поне не смятам така.
— Кой те отпрати?
— Госпожицата.
— Сигурно беше, че ще постъпи така. Защо не поговори с бащата?
— Защото фаталността не го пожела.
— Значи си фаталист?
— Нямам повод да вярвам.
Балзамо смръщи вежди и погледна Жилбер с известно любопитство.
— Не говори за неща, които не разбираш — каза той, — от устата на възрастен човек думите ти звучат глупаво, ако така говори дете — това е проява на прекалена самоувереност… Позволявам ти да имаш гордост, но не и да бъдеш глупак. Кажи ми, че не си глупак, и ще получиш одобрението ми. Накратко, какво направи?
— Ще ви разкажа. И аз като поетите предпочетох да си помечтая, вместо да действам. Затова отидох да се поразходя по алеите, където бях изпитал удоволствието на любовните мечти, и изведнъж се изправих пред действителността, без да съм подготвен за нея.
— Хубава работа, Жилбер. Човек в твоето положение прилича на съгледвачите в армията. Те трябва да вървят, като държат мускетона в дясната си ръка, а в лявата — затъмнения фенер.
— Така или иначе, господине, се провалих. Госпожица Андре ме нарече разбойник и убиец и заяви, че ще накара да ме убият.
— Хубаво, ами детето й?
— Каза ми, че детето си нейно, а не мое.
— После?
— После се оттеглих.
Жилбер вдигна глава.
— Какво бихте направили вие? — попита той.
— Още не зная. Кажи ми какво възнамеряваш да направиш ти?
— Да я накажа за онова, което ми причини, и да я унижа.
— Това са само думи.
— Не, господине, това е решение.
— Но си допуснал може би да ти изтръгнат тайната и… парите?
— Тайната си е моя и никой няма да ми я изтръгне, а що се отнася до парите, те са си ваши и аз ви ги нося.
И Жилбер извади тридесетте бона, отброи ги грижливо и ги разстла на масата пред Балзамо. Графът ги взе и ги сгъна, без да откъсва поглед от младежа, чието лице не изрази дори и най-слабо чувство.
— Честен е, не е алчен… умен е, притежава твърдост и е мъж — помисли той.
— А сега, господин графе, нека да ви обясня какво направих с двата луидора, които ми дадохте — каза Жилбер.
— Не прекалявай — възрази Балзамо, — хубаво е да върнеш триста хиляди екю, но е момчешко да върнеш четиридесет и осем ливри.
— Не възнамерявам да ви ги върна, исках само да ви кажа какво съм направил с тях, за да сте наясно, че ще имам нужда и от други… За да изпълня нещо, което преди малко вие назовахте, че са само думи.
— Така да бъде. Искаш да си отмъстиш ли?
— Мисля, че е благородно.
— Колко ти трябват?
— Двадесет хиляди ливри.
— И ти няма да докоснеш тази млада жена — каза Балзамо, като смяташе, че с този въпрос ще възпре Жилбер.
— Няма да я докосна.