Когато стигна Трианон, сърцето му се разкъса от болка при спомена за изживяното нещастие и срама. Точно в девет часа застана край малкия цветарник до павилиона на дофината, като държеше писмото си за аудиенция в ръката си. Забеляза на стотина крачки принцесата да разговаря с архитекта си. Беше цялата обвита с кожи от белки, въпреки че времето не беше студено. Младата дофина, с шапчица като дамите от картините на Вато, се открояваше на фона на редицата вечнозелени дървета. От време на време трептящият й сребрист гласец достигаше до ушите на Филип и предизвикваше в сърцето му чувства, които обикновено изличават тъгата от всяко наранено сърце.
Много личности, облагодетелствани като Филип с аудиенции, се представяха пред вратата на павилиона, а в преддверието един лакей идваше да ги вземе и ги въвеждаше. От време на време като специално благоволение си разменяше по няколко думи с някои от тях.
Филип стоеше последен в редицата. Беше вече забелязал как погледът на принцесата се насочва многократно към него сякаш тя се опитваше да си спомни кой е. Всеки път той се изчервяваше и се опитваше, без да помръдне от мястото си, да си придаде скромен и търпелив вид. Най-сетне лакеят дойде да го попита дали не възнамерява да се представи, тъй като принцесата скоро щяла да се прибере, а щом веднъж влезела в покоите си, нямало повече да приеме никого.
Тогава Филип пристъпи напред. Дофината не го изпусна от очи през цялото време, докато той прекосяваше разстоянието от сто крачки, а той избра най-подходящия момент, за да й отправи най-почтителния си поздрав.
Дофината се обърна към лакея и попита:
— Как се казва мъжът, който ми се покланя?
Лакеят прочете името от писмото за аудиенцията и обяви:
— Филип дьо Таверне, госпожо.
— Наистина… — промълви дофината.
Погледна младежа още веднъж — по-продължително и с по-голямо любопитство.
Филип, полунаведен, чакаше тя да го заговори.
— Добър ден, господин Дьо Таверне — каза Мария-Антоанета. — Как е госпожица Андре?
— Твърде зле, госпожо, но сестра ми ще е много щастлива, че Ваше кралско височество благоволява да прояви такъв интерес към нея — отвърна Филип.
Дофината не отговори. Беше прочела по бледото, отслабнало и измъчено лице на младежа, че е изживял доста страдания. Тя трудно разпозна под скромната дреха на този гражданин красивия офицер, който беше първият й водач на територията на Франция.
— Господин Мик — каза тя, като се приближи до архитекта, — мисля, че вече се разбрахме как ще изглежда украсата на салона за танци. Наясно сме и по отношение на съседната горичка. Извинете ме, че ви държах на студа толкова време.
Това означаваше, че го освобождава. Мик се поклони и си тръгна. Тогава дофината поздрави всички посетители, които стояха на определено разстояние от нея, и всички те веднага се оттеглиха. Филип смяташе, че този поздрав се отнася и за него, и сърцето му вече се свиваше от болка, когато принцесата застана до него.
— Казахте, господине, че сестра ви е болна, нали? — продължи разговора тя.
— Не е точно болна, госпожо — отговори Филип, — но се чувства слаба, чезне и няма желание за нищо.
— Чезне ли? — попита дофината с явен интерес. — Та тя имаше толкова здрав вид!
Филип отново се поклони. Принцесата му хвърли още един изпитателен поглед. Ако беше мъж, щяха да кажат, че има поглед на орел. След кратка пауза тя каза:
— Имате ли нещо против, ако повървя малко? Вятърът е доста студен.
Принцесата направи няколко крачки. Филип остана закован на мястото си.
— Какво? Нима няма да ме последвате? — запита Мария-Антоанета, като се обърна.
С два скока Филип я настигна.
— Защо не ме уведомихте по-рано за състоянието на госпожица Андре? Знаете, че се интересувам от нея.
— Уви — въздъхна младежът. — Ваше височество изрече думата. Да, интересувахте се от сестра ми, но сега…
— Все още се интересувам от нея, господине. Но все пак ми се струва, че госпожица Андре напусна службата си при мен доста преждевременно.
— По принуда, госпожо — каза тихо Филип.
— Какво искате да кажете? Думата принуда звучи ужасно. Моля, обяснете ми, господине.
Филип не отговори.
— Доктор Луи ме осведоми, че въздухът във Версай бил гибелен за здравето на госпожица Дьо Таверне и че здравето й щяло да се стабилизира единствено ако се завърнела в бащиния си дом… — продължи дофината. — Ето какво ми каза той, а сестра ви ми направи само едно посещение, преди да замине. Беше бледа и тъжна. Трябва да ви уведомя, че тогава ми засвидетелства много голяма преданост и плака много.