— Какво? Дори с моето покровителство?
— Особено с любезното ви покровителство, госпожо — заяви Филип решително.
— Така е — прошепна принцесата и пребледня.
— А освен това, госпожо, докато разговарях с вас, бях забравил, че на земята вече няма щастие… Забравих, че щом се завърна в мрака, не трябва да излизам повече оттам, а в мрака един човек със сърце може само да се моли и да си спомня…
Филип произнесе тези думи с тон, който накара принцесата да потрепери.
— Ще дойде ден — каза тя, — когато ще мога да казвам открито онова, което сега само си мисля. Господине, сестра ви може да отиде в манастира „Сен Дьони“ когато намери за добре.
— Благодаря, госпожо, благодаря.
— Що се отнася до вас… Искам и вие да отправите към мен някаква молба, някакво искане…
— Но, госпожо…
— Заповядвам!
Филип видя как обвитата в ръкавица ръка на дофината се спусна към него и остана така сякаш очакваше нещо; може би по този начин само изразяваше волята си…
Младежът коленичи, пое ръката и бавно, с разтуптяно сърце постави върху нея устните си.
— И така, каква е молбата ви? — попита дофината и беше толкова развълнувана, че не отдръпна ръката си.
Филип сведе глава. Порой от мисли завладя съзнанието му и го погълна, както бурята поглъща удавник… За няколко минути той остана безмълвен и неподвижен. После вдигна глава. Лицето му беше без цвят, а погледът му беше угаснал.
— Паспорт, за да напусна Франция в деня, когато сестра ми се приюти в „Сен Дьони“ — каза той.
Дофината отстъпи назад, като че ли изпита ужас. После, виждайки болката му, която безспорно разбра и която може би споделяше, не намери друг отговор освен няколко едва доловими думи.
— Добре. Както желаете.
После изчезна в една алея с кипариси, единствените, които бяха запазили недокоснати вечнозелените си листа, украса за гробовете.
157.
Детето без баща
Наближаваше денят на болката и на срама. Въпреки все по-честите посещения на добрия доктор Луи, въпреки изпълнените с обич грижи и утехата на Филип Андре ставаше от час на час все по-мрачна подобно на обречените, когато наближава краят им.
Злощастният й брат понякога я намираше замечтана и трепереща. Очите й бяха сухи. По цели дни тя не произнасяше нито една дума. После неочаквано се надигаше от леглото и правеше две-три припрени обиколки на стаята, опитваше се като Дидона да излезе вън от себе си240, с други думи — да забрави болката, която я убиваше.
Най-сетне една вечер, като видя, че е по-бледа и по-неспокойна от обикновено, Филип изпрати да повикат лекаря, който пристигна още същата нощ. Беше 29 ноември. Филип съумя да забави лягането на Андре до късно. Беше засегнал най-тъжните и най-интимните теми на разговор, дори онези, от които младото момиче се боеше, както раненият се бои от допира на някоя груба и тежка ръка до раната му. Беше седнал до огъня, а прислужницата, която беше отишла във Версай, за да повика лекаря, беше забравила да затвори капаците на прозорците. Затова светлината на лампата и отблясъците от огъня озаряваха нежнобелия снежен килим, натрупан върху пясъка в градината още през първите зимни студове.
Филип изчака момента, когато духът на Андре малко се успокои, и тогава каза без никакво предисловие:
— Сестро, взехте ли решение?
— По кой въпрос? — попита Андре с болезнена въздишка.
— За вашето дете.
Андре потрепери.
— Моментът наближава — продължи Филип.
— Боже мой!
— Не бих се изненадал, ако утре…
— Утре?
— А може и днес, скъпа сестричке…
Андре пребледня толкова силно, че уплашеният Филип взе ръката й и я целуна.
Андре тутакси дойде на себе си.
— Братко — каза тя, — няма да водя с вас лицемерни разговори, които опозоряват низшите духом. У мене предразсъдъкът към злото е объркан с предразсъдъка към доброто. Не разпознавам вече злото, откакто не се доверявам на доброто. Затова не ме съдете по-строго, отколкото бихте съдили една луда жена, освен ако не предпочитате да приемете сериозно философията, която ще очертая пред вас. Кълна ви се, че тя е единствен и съвършен израз на моите чувства и обобщава моите усещания.
— Каквото и да кажете, Андре, каквото и да направите, винаги ще си останете за мен най-скъпата и най-уважаваната жена.
— Благодаря, мой единствени приятелю, осмелявам се да кажа, че не съм недостойна за това, което ми обещавате. Аз ще стана майка, Филип, но Бог е пожелал, или поне така ми се струва — добави тя като се изчерви, — майчинството у човека да бъде аналогично състояние с оплождането у растенията. Плодът идва след цвета. По време на цъфтежа растението се подготвя и преобразява, тъй като цъфтежът поне според моите представи представлява любовта.
240
След заминаването на Еней от Картаген Дидона изпада в крайно отчаяние и напразно се бори с него, преди да се самоубие — бел.прев.