— О, колко е сладко! — провикна се селянката, която предеше.
— Да, сестро Анжелик, наистина е много сладко! — каза и Мадлен.
— Дамата е ваша сестра? — попита Жилбер, като посочи предачката.
— Да, господине — отвърна Мадлен, — сестра е на мъжа ми.
— Да, леля, леля Желик — каза един глас. Това бе малчуганът, който се намесваше в разговора, без да се изправи.
— Тихо, Анж, не прекъсвай господина! — каза майката.
— Ще ви предложа нещо много просто, добра ми госпожо — каза Жилбер. — Това дете е син на един фермер… Фермерът е разорен… Господарят ми е кръстник на детето. Иска детето да отрасне на село и да стане добър земеделец… с добро здраве… с добри нрави… Искате ли да се заемете с това дете?
— Но, господине…
— Детето се роди вчера и още не е имало кърмачка — прекъсна я Жилбер. — Впрочем това е кърмачето, за което трябва да ви е говорил вече метр Нике, нотариусът от Виле-Котре.
Мадлен веднага грабна детето и с буйна щедрост му подаде гръдта си. Това дълбоко разнежи Жилбер.
— Не са ме излъгали — заяви Жилбер, — вие сте невероятна жена. Поверявам ви това дете от името на моя господар. Виждам, че ще бъде щастливо тук, и искам в замяна и то да донесе на този дом щастие, каквото има само в мечтите. Колко вземахте на месец, когато отглеждахте децата на метр Нике от Виле-Котре?
— Дванадесет ливри, господине. Само че метр Нике е богат и от време на време прибавяше по някоя и друга ливра за захарта и издръжката.
— Майко Мадлен — каза гордо Жилбер, — за това дете ще ви се плащат по двадесет ливри месечно, а това прави двеста и четиридесет ливри годишно.
— Исусе! — провикна се Мадлен. — Благодаря ви, господине.
— Ето парите за първата година — каза Жилбер, като разстла на масата десет луидора. Двете жени отвориха широко очите си, а ръката на малкия Анж се протегна към тях.
— Ами ако детето не оживее, господине — възрази срамежливо кърмачката.
— Това би било голямо нещастие, но няма да се случи — каза Жилбер. — Ето, че месеците, през които то ще бъде кърмено, са платени. Удовлетворена ли сте?
— О, да, господине!
— Да преминем тогава на плащанията по издръжката за следващите години.
— Детето ще остане ли при нас?
— По всяка вероятност.
— В такъв случай, господине, ние ли ще бъдем родители?
Жилбер пребледня.
— Да — каза той със задавен глас.
— В такъв случай, господине, то, клетото, е изоставено?
Жилбер не очакваше такава проява на чувства и такива въпроси. Той все пак се овладя.
— Не ви казах всичко — каза Жилбер. — Бедният му баща умря от мъка.
Двете жени сплетоха развълнувано ръце.
— А майката? — попита Анжелик.
— О, майката… — отвърна Жилбер, като дишаше мъчително и тежко — детето не би могло да разчита на нея нито преди да се роди, нито след раждането.
Всички бяха все още там, когато бащата Питу се завърна от полето със спокоен и радостен вид. Дебел и почтен, преизпълнен с кротост и здраве като селяните от картините на Грьоз244. С няколко думи го осведомиха за положението.
Жилбер му обясни, че издръжката на детето ще се изплаща, докато момчето стане мъж и е в състояние да живее само, с помощта на разума и ръцете си.
— Така да бъде — рече Питу, — мисля, че ще обичаме това дете, защото е сладко.
— О, и той — казаха в един глас Мадлен и Анжелик — е на същото мнение като нас.
— Елате с мен, ако обичате, при метр Нике, ще оставя при него необходимите пари, за да бъдете доволни, а детето да е щастливо.
— Веднага, господине — каза бащата Питу и стана от мястото си.
Тогава Жилбер се сбогува с добрите жени и се приближи до люлката, в която бе настанил новодошлото в ущърб на детето на дома, наведе се над нея с мрачен вид и когато за пръв път погледна личицето на сина си, си даде сметка, че той прилича на Андре.
Тази гледка разби сърцето му. Трябваше да забие нокти в кожата си, за да потисне една сълза, която се изкачваше от раненото сърце към окото му. Постави плаха, дори трепереща целувка върху нежната буза на новороденото и отстъпи назад със залитане.
Татко Питу вече беше на прага, в ръката си държеше желязна сопа, беше облякъл хубав жакет.
Жилбер даде половин луидор на Анж Питу, който се мотаеше в краката му, а двете дами му поискаха позволение да го целунат с трогателната фамилиарност на селянките. Толкова чувства притесниха осемнадесетгодишния баща, че още малко и той щеше да рухне духом. Беше блед и нервен, започваше да се обърква.
— Да вървим — обърна се той към Питу.
— На вашите услуги, господине — отвърна селянинът и отвори вратата.
244
Жан-Батист Грьоз (1725–1805) — френски художник, прочут с моралистичните си сюжети. Сред по-известните му картини са „Счупената стомна“ и „Бащиното проклятие“. Автор е и на портрети — бел.прев.