Като прочете писмото, сърцето на Филип се сви. Меланхоличният шум на скърцащия плавателен съд, шумът на вълните, които се разбиваха в люка и го заливаха, представляваха картина, която би натъжила и по-ведри характери от този на младежа. Нощта беше дълга и мъчителна за него. Посещението на капитана рано сутринта не подобри състоянието на духа му. Той му обясни, че повечето от пътниците се боели от морето и си стоели в каютите, а също и че пътуването щяло да е краткотрайно, но мъчително заради голямата сила на вятъра.
От този момент Филип придоби навика да вечеря с капитана и да кара да му сервират обяда в каютата. Самият той също не се чувстваше особено кален по отношение на несгодите, които причиняваше морето, и свикна да прекарва няколко часа на горната палуба, излегнат върху дългия си офицерски шинел. През останалото време правеше планове за бъдещето и поддържаше ума си със сериозни четива. Понякога срещаше и спътниците си — две дами, които отиваха да получат наследство в Северна Америка, и четирима мъже, единият от които беше доста възрастен и с него пътуваха двамата му синове. Това бяха всички пътници от първа класа. Веднъж Филип забеляза и няколко мъже с по-простоват външен вид и начин на изразяване. Така или иначе нищо не привлече вниманието му.
Докато навикът намаляваше страданията, които причиняваше морето, Филип си възвръщаше ведростта. Няколко хубави дни, чисти и слънчеви, без бури, известиха на пътниците, че наближават умерените географски ширини. Всички оставаха по-дълго на палубата. Филип си беше изработил правило да не разговаря с никого и беше скрил името си дори от капитана, за да няма никакъв повод за разговор между тях на тема, която младежът се боеше да разисква. Дори и през нощта младежът чуваше от каютата си стъпки над главата си, чуваше и гласа на капитана — без съмнение той се разхождаше горе с някого от пътниците. По тази причина не се качваше на палубата. В такива случаи отваряше люка, за да подиша малко чист въздух, и чакаше да настъпи утрото на следващия ден.
Една-единствена нощ, когато не чу нито разговори, нито усети, че някой се разхожда, Филип се качи на палубата. Нощта бе влажна, небето — покрито с облаци и прихлупено, а в браздата, оставяна от кораба, сред върхушката от вода и пяна, се виждаха фосфоресциращи точици. Нощта вероятно се беше сторила на останалите пътници твърде мрачна и твърде бурна, тъй като Филип не забеляза никого на кърмата. Само в предната част, на носа, наведен над бонпреса251, спеше или мечтаеше някакъв човек, чийто тъмен силует Филип различи трудно в мрака — по всяка вероятност бе пътник от втора класа, някой беден изгнаник, който копнееше по пристанищата на Америка, докато той, Филип, тъгуваше по бреговете на Франция.
Филип дълго гледа напълно неподвижния в съзерцанието си пътник. После изведнъж го прониза сутрешният студ и той се приготви да се върне в каютата си. А пътникът все още наблюдаваше небето, което започваше да се прояснява. Филип чу приближаващите си стъпки на капитана и се обърна.
— Дошли сте на чист въздух ли, капитане?
— Господине, току-що ставам.
— Пътниците са ви изпреварили, както виждате.
— Само вие, но офицерите са ранобудни като моряците.
— О, не съм ви изпреварил само аз — каза Филип. — Погледнете този човек, който е потънал в мечтите си. Той е един от пътниците, нали?
Капитанът погледна напред и се изненада.
— Кой е този човек? — попита Филип.
— Един… търговец — каза смутено капитанът.
— Който гони богатство ли? — запита Филип. — Този бриг се движи твърде бавно за него.
Вместо да му отговори, капитанът отиде при пътника и му каза няколко думи. Филип го видя как изчезва по трапа.
— Прекъснахте мечтите му — каза Филип на капитана, когато той се върна при него. — Той не ми пречеше.
— Не, господине, предупредих го, че утринният хлад е опасен в тези географски ширини. Пътниците от втора класа нямат такива хубави палта като вас.
— Къде сме, капитане?
— Утре сутрин ще видим Азорските острови, господине, ще спрем на един тях за малко прясна вода, тъй като е много топло.
251
Бонпрес — наклонената мачта на кораб с платна, която се намира най-отпред, над носа, и е почти перпендикулярна на останалите мачти — бел.прев.