Наистина, да се говори за религия пред краля означаваше да се прогони фаворитката. Когато Бог влезе през едната врата, налага се Сатаната да излезе през другата. Така или иначе, докато вътрешните различия в семейството и различията на отделните страни се разгаряха, болестта удобно се настаняваше в това остаряло, изхабено, разглезено и съсипано от разврата тяло. Тя така се окопаваше там, че нито лекарства, нито каквито и да било предписания можеха да я прогонят.
Веднага след първите прояви на злата болест, причинена от една изневяра на Луи XV, на която госпожа Дю Бари бе протегнала благосклонно опрощаващата си ръка, около леглото на краля се събраха двете му дъщери, фаворитката и най-облагодетелстваните придворни. Тогава всички все още се смееха и си помагаха един на друг.
Изведнъж във Версай се появи враждебният и зловещ силует на госпожа Луиз дьо Франс, която бе напуснала килията си в манастира „Сен Дьони“, за да дари на баща си утеха и да го обгради с грижи. Тя влезе в двореца, бледа и мрачна като статуята на обречеността. Вече не беше дъщеря на баща си, нито пък сестра на сестрите си. Приличаше на древните пророчици, които в злокобни дни на зла участ се появяват пред заслепените царе, за да викат с пълно гърло: „Беда! Нещастие! Нещастие!“ Случи се така, че госпожа Луиз дойде във Версай в мига, когато Луи целуваше ръцете на госпожа Дю Бари и ги слагаше на болното си чело и горящите си бузи като нежни милувки. При появата й всички побягнаха — сестрите й се оттеглиха треперещи в съдената стая, а госпожа Дю Бари прегъна коляно и побягна в апартаментите си. Привилегированите придворни отстъпиха чак в приемните. Единствено двамата лекари останаха в ъгъла, до камината.
— Дъще! — промълви кралят и отвори затворените си до този миг поради болката и температурата очи.
— Да, сир! Дъщеря ви — отвърна принцесата.
— Която идва…
— От името на Бога!
Кралят се понадигна и се опита да се усмихне.
— Понеже вие забравяте Бога — поде отново госпожа Луиз.
— Аз?
— А аз искам да ви припомня за съществуването му.
— Дъще, надявам се, че не съм толкова близо до смъртта, че да се налага спешно увещаване. Болестта ми е лека — малка отпадналост, нищожно възпаление.
— Болестта ви, сир, е такава, че според етикета изисква до леглото ви да дойдат най-висшите духовници на кралството. Когато някой член от кралското семейство се разболее от дребна шарка, той трябва начаса да бъде причестен.
— Госпожо — извика кралят, много блед и силно развълнуван, — какво говорите?
— Госпожо! — казаха едновременно ужасените лекари.
— Казвам — продължи принцесата, — че Ваше величество е болен от дребна шарка.
Кралят нададе вик.
— Лекарите не са ми казали — възрази той.
— Не се осмеляват да го направят, но аз виждам за Ваше величество друго царство освен кралството на Франция. Доближете се до Бога, сир, и изповядайте всичките си години.
— Дребна шарка ли! — шепнеше Луи XV. — Смъртоносна болест… Бордю! Ла Мартиниер! Вярно ли е това?
Двамата лекари наведоха глави.
— В такъв случай съм загубен! — повтори кралят, по-ужасен от всякога.
— Човек оздравява от всички болести, сир — каза Бордю, който пръв се опомни, — особено когато запази спокойствие на духа.
— Бог е този, който дава спокойствие на духа и здраве на тялото — заяви принцесата.
— Госпожо — каза дръзко, макар и тихо Бордю, — вие убивате краля!
Принцесата не посмя да отговори. Тя се приближи до болния, взе ръката му и я покри с целувки.
— Скъсайте с миналото, сир — му каза нежно тя. — Дайте пример на вашия народ. Никой не ви предупреди и поехте риска да се погубите навеки. Обещайте да живеете като християнин, ако оживеете, и да умрете като такъв, ако Бог ви призове при себе си.
Тя завърши думите с нова целувка на кралската ръка и с бавна крачка се отправи към приемните. Там отново спусна дългия си черен воал над лицето, слезе по стълбите и се качи в каретата си, като остави след себе си неописуемо стъписване и ужас.
Кралят едва събра сили, за да зададе няколко въпроса на лекарите. Беше разтърсен из основи.
— Не искам да се повторят сцените от Мец с херцогиня Шатору253 — заяви той. — повикайте госпожа Д’Егийон и я помолете да отведе госпожа Дю Бари в Рюей.
Тази заповед предизвика истинска експлозия. Бордю поиска да каже няколко думи. Кралят му заповяда на мълчи. Бордю впрочем виждаше, че колегата му е готов да докладва всичко на дофина. Той знаеше какъв ще бъде изходът от болестта на краля и не започна битка, а напусна кралските покои, като се отби при госпожа Дю Бари, за да я предупреди за предстоящия удар.
253
Мари-Ан дьо Майли-Нел, херцогиня Дьо Шатору (1717–1744) — една от фаворитките на Луи XV — бел.прев.