— За да отмервам човешките съдби.
— Подготвен ли си за изпитанията?
— Силният е подготвен за всичко.
— Обърни се — каза председателят.
Непознатият се подчини и се озова срещу един човек, блед като смъртта, със завързани ръце и запушена уста.
— Какво виждаш?
— Престъпник или жертва.
— Това е един предател, който, след като бе дал клетвата, която ти даде, разкри тайната на ордена.
— Тогава е престъпник.
— Да. Какво наказание е заслужил?
— Смърт.
Триста призрака повториха: „Смърт!“ В това време въпреки свръхчовешките му усилия осъденият беше завлечен в дъното на стаята. Пътникът го видя да се бори и да извива в ръцете на палачите. Той чу неговия съскащ глас през запушената му уста. Една кама проблесна, отразявайки като светкавица светлината на лампите, после прозвуча тъп удар и шумът от тежко паднало тяло се разнесе глухо и зловещо.
— Правосъдието тържествува — каза непознатият, като се обърна към страховитото обкръжение, чиито кръвожадни погледи скришом поглъщаха тази гледка.
— И така — каза председателят, — ти одобряваш екзекуцията, която се състоя?
— Да, ако този, който току-що беше наказан, е наистина виновен.
— И ти ще пиеш за смъртта на всеки, който като него е издал тайните на свещения съюз?
— Ще пия.
— Каквото и да бъде питието?
— Каквото и да бъде то.
— Донесете чашата.
Тогава единият от палачите се приближи до новоприетия и му поднесе хладка червена течност в човешки череп върху бронзова поставка. Непознатият взе чашата от ръцете на палача и я вдигна над главата си.
— Пия — каза той — за смъртта на всеки, издал тайните на свещения съюз.
После, като наведе чашата към устните си, той я изпи до последната капка и я върна студено на този, който му я бе подал. Шепот на учудване премина през събранието и призраците сякаш се спогледаха през своите плащове.
— Дотук добре — каза председателят. — Дайте пистолета!
Един призрак се приближи до него, държейки в едната ръка пистолет, а в другата — оловен куршум и барут. Новоприетият едва благоволи да го удостои с поглед.
— Значи ти обещаваш пълно подчинение на свещения съюз? — попита председателят.
— Да.
— Без да се колебаеш?
— Без да се колебая.
— Вземи този пистолет и го напълни!
Непознатият взе пистолета и изсипа барута в дулото, натъпка го, после пусна куршума и издърпа петлето. Мрачните обитатели на това тайнствено място го наблюдаваха с потискащо мълчание. Тишината бе прекъсвана само от вятъра, свирещ в ъглите на порутените арки.
— Пистолетът е зареден — каза хладно непознатият.
— Сигурен ли си в това?
Усмивка премина по устните на новоприетия. Той пъхна в дулото малка пръчка, която остана да стърчи навън с два палеца дължина, което показваше, че пистолетът е пълен. Председателят кимна в знак, че е убеден.
— Сега — поде председателят — допри дулото до челото си!
— Огън! — извика председателят.
Спусъкът потъна, излезе искра, но само барутът в дулото се възпламени и никакъв звук не съпроводи краткотрайния му пламък. Вик на възхищение се изтръгна от гърдите на почти всички и председателят инстинктивно протегна ръка към непознатия. Но две изпитания съвсем не бяха достатъчни за най-взискателните. Чуха се викове:
— Камата! Камата!
— Наистина ли искате? — попита председателят.
— Да, камата! Камата!
— Тогава донесете я!
— Безсмислено е — рече непознатият, като поклати надменно глава.
— Как така безсмислено? — провикна се събранието.
— Да, безсмислено — продължи новоприетият с глас, извисяващ се над всички, — повтарям ви го, защото губите ценното си време.
— Какво говорите? — провикна се председателят.
— Казвам, че знам всичките ви тайни, че изпитанията, на които ме подлагате, са детска игра, недостойна за сериозни същества. Казвам, че „убитият“ човек съвсем не е мъртъв, че кръвта, която изпих, беше вино от мях, скрит под дрехите. Казвам, че барутът и куршумите на този пистолет паднаха в ръкохватката в момента, когато изтеглях петлето. Така че скрийте безсилното си оръжие, плашещо само страхливците. Стани, лъжетруп, ти не ще изплашиш силните!
Ужасен вик отекна в сводовете.
— Ти познаваш нашите тайни! Сигурно си ясновидец или предател.
— Кой си ти? — попитаха едновременно триста гласа и двайсет меча проблеснаха, като с точно движение се събраха пред гърдите на непознатия, наподобяващи действията на фаланга. Но той усмихнат, спокоен повдигна глава, като разтърси косата си без пудра, придържана само от панделката, която му бяха завързали на челото.
— Ego sum qui sum — каза той, — тоест аз съм този, който съм.