— Ще отидете във Франция? — запита председателят.
— Да, това е най-важният пост… Аз го вземам за себе си. Това е най-опасното дело… Наемам се с него.
— Значи вие знаете какво става във Франция? — поде отново председателят.
Просветеният се усмихна.
— Зная, защото самият аз съм го подготвил. Един стар, страхлив и покварен крал, но не толкова стар и толкова отчаян, колкото монархията, която представлява, седи на френския престол16. Остават му едва няколко години живот. Бъдещето трябва да е добре подготвено от нас за деня на неговата смърт. Франция е разковничето на нашия успех. Шестте милиона ръце, които се вдигат по знак на върховния кръг, ще изтръгнат този камък и монархията ще се срути. И когато един ден разберат, че вече няма крал във Франция, европейските владетели, седнали най-безочливо на троновете си, ще усетят световъртеж и ще се устремят към пропастта, открила се след сгромолясването на престола на Свети Луи17.
— Простете, многоуважаеми господарю — обади се намиращият се отдясно на председателя водач, чийто немски планински диалект издаваше, че е от Швейцария, — несъмнено вашият ум е обмислил всичко?
— Да — отговори лаконично Великия копт.
— И все пак, дълбокопочитаемият учител ще ме извини, че говоря така, но сред нашите планински върхове, в долините ни и на брега на езерата ни ние сме свикнали да говорим свободно, така както полъхва вятърът и шумоли водата. И все пак повтарям, че моментът е неподходящ, защото ето, че се подготвя едно голямо събитие и тъкмо на него френската монархия ще дължи възраждането си. Аз, който имам честта да ви говоря, велики учителю, аз видях една дъщеря на Мария-Терезия18 сред блясък и великолепие да се отправя към Франция, за да слее кръвта на седемнадесетте Цезари19 с потомъка на шестдесет и един крале. И народите се веселяха сляпо, както правят винаги когато им отпуснат или… позлатят юздите. Така че, аз повтарям, от свое име и от името на моите братя, че моментът е неподходящ.
Всеки се обърна съсредоточено към този, който посрещаше така спокойно и така дръзко неодобрението на великия учител.
— Говори, братко — каза Великия копт, без да изглежда развълнуван, — твоето мнение ще бъде споделено, ако е добро. Ние, избраниците на Бога, не отблъскваме никого и съвсем не жертваме световния интерес заради засегнатото си честолюбие.
Представителят на Швейцария продължи сред дълбока тишина:
— По време на моите изследвания, многоуважаеми учителю, аз успях да се убедя в една истина, а тя е, че винаги ликът на хората разкрива пред този, който може да чете, техните пороци и добродетели. Човек променя изражението на лицето си, смекчава погледа и кара устните си да се усмихват, всичките тези движения на мускулите са му подвластни. Но главното в неговия характер не може да бъде скрито, то остава неизлечимо свидетелство за това, което вълнува сърцето му. Е, добре! Аз прочетох върху челото на младото момиче, което трябва да управлява Франция, гордостта, смелостта и така нежното милосърдие, присъщо на дъщерите на Германия. Аз прочетох върху лицето на младия мъж — нейния бъдещ съпруг, спокойното хладнокръвие, християнското благодушие и придирчивия ум на наблюдателя. И тъй, как един народ, и по-точно френският народ, който не помни злото и никога не забравя доброто, защото са му били достатъчни Шарльоман20, Свети Луи и Анри IV21, за да изтърпи двадесет разпуснати и жестоки крале, как един народ, който се надява винаги и не се отчайва никога, не ще обича една млада, красива и добра кралица, един тих, милостив крал и добър управник след разорителната и прахосническа ера на Луи XV, след публичните оргии и потайните отмъщения, след царуването на родовете Помпадур и Дю Бари22! Франция няма ли да благослови принцовете, които ще бъдат пример за добродетелите, които изредих и които ще донесат в зестра мира в Европа? Ето дофината23 Мария-Антоанета ще премине границата; олтарът и брачното легло се приготвят във Версай. Подходящ ли е моментът да започнем от Франция вашето реформаторско дело? Простете още веднъж, но аз бях длъжен да кажа това, почитаеми господарю, което чувствам в дъното на душата си, и това, което считам за мое задължение да изложа пред вас и да оставя на вашата непогрешима мъдрост.
17
Луи IX, или Сен Луи (1215 — 1270) — крал на Франция (1226 — 1270), опитал се да съсредоточи отделните власти в ръцете си, за да утвърди кралската власт над феодалния произвол. Осъществил две експедиции, считани за последните кръстоносни походи, едната в Египет и Палестина, а другата към Тунис, където умрял от чума. Канонизиран 1297 г. — бел.прев.
18
Мария-Терезия Австрийска (1717 — 1780) — кралица на Унгария и императрица на Свещената Римска империя, майка на Мария-Антоанета — бел.прев.
19
Императори на Свещената Римска империя. Цезари от династията на Хабсбургите, от чийто род е Мария-Антоанета — бел.прев.
20
Шарльоман (Шарл I Велики), (742 — 814 г. сл. Хр.) — крал на франките, коронясан за император в 800 година, велик завоевател, законодател. Основател на Франкската империя, разпростираща се над Франция, Германия, Италия, Испания — бел.прев.
21
Анри IV (1553 — 1610) — крал на Навара от 1572 и на Франция от 1589. Първият крал от династията на Бурбоните — бел.прев.
22
Жана-Антоанета Поасон, маркиза Дьо Помпадур, и Жана Бекю, графиня Дю Бари — фаворитки на Луи XV — бел.прев.