…И нека аз умра навръх на Планината — там, дето в трепет чувах Божиите стъпки!
В Града на Палмите ме занесете, братя мои — аз искам Обещаната Земя да видя!
…Прощавайте — настъпва моят час!… Прощавайте — настъпва моята дълга — дълга Вечер!“
И когато свърши словото към избраните, Моисей им посочи пътя към Ханаан, а сам се върна на Планината.
И щом възлезе на върха, разтръбиха ангели дохождането на жреца — и мълнии обсипаха пътя му.
И мина Моисей по път от пламъци.
— И, застанал на върха, видя Моисей Ханаан — всичкото величие и гиздост на Ханаан. И съжали избраните, които отиваха там:
„Тежко им, ако се не върнат, преди да влезат!“ И като каза това, обърна се към Слънцето, сърцето му почна да студенее — и той умря.