Той млъкна измолен. После се обърна към Фернандо:
— Сега знаете всичко за мен. Ако искате, може да ме изгоните, да не държите под покрива си един престъпник.
Фернандо стана.
— Не се тревожи! Тук е Амазония. Никой не идва за развлечение. Всеки крие нещо зад гърба си. Всеки бяга от нещо. И се надява все някога да се измъкне от този ад… Ти какво смяташ да правиш сега?
Камюс заговори бързо:
— Избягах, за да помогна на детето си. За това ми трябват пари… Много пари… Трябва да ги намеря… На всяка цена…
Фернандо се усмихна:
— Пари — на всяка цена?
— Да! — оживи се Камюс. — Готов съм на всичко за пари! На подлост, на ново престъпление!
— А обществото? — подметна бразилецът. — Правосъдието?
Камюс се надигна:
— Обществото! Знаете ли какво безчувствено чудовище е обществото? Помогна ли на детето ми? Отговорете де! Защо тогава аз да зачитам неговото право? Имам си друго право, мое право… Искам пари, чувате ли, пари!
От възбуда той беше седнал в хамака, разрошените коси и брада му придаваха безумен изглед, очите му искряха като очите на луд, ала Фернандо не се мамеше. Не беше луд. Колко такива хора бяха идвали при него — да дирят работа, каква да е работа.
Защо да не опита и с този? Предстоеше му сериозна задача. Не биваше да рискува. Не беше достатъчен Машингаши. Все дивак. Един европеец в случая щеше да бъде по-полезен. Европеец, при това готов на всичко… А когато стане нужда, може да се отърве от всеки излишен съдружник — както се бе отървавал много пъти, а досега… Най-напред Златния град… Другото е лесно…
Той постави ръка върху рамото му.
— Сега спи! Утре ще ти предложа работа, от която ще спечелим много пари… Много… Не само за една операция.
5
Боян се събуди тъкмо преди изгрев. Мисионерът бе излязъл да обиколи малкото си стопанство. Младият мъж се протегна. Днес тръгваше. Нямаше да отлага повече. Не биваше да отлага. Трябваше най-сетне да намери чудния град.
Колко лесно е да се каже — да намери. Но къде? Толкова дни проучваше напразно картата, разпитваше мисионера и индианците. Малко преди катастрофата пилотът му бе показал точно къде се намират. После самолетът падна в река, неозначена на никоя карта. Не бяха слушали за такава река и индианците. Или пък го мамеха и те…
Въпреки всичко той щеше да трогне срещу течението до Синия бряг, откъдето направо през джунглата щеше да се отправи на юг. Тежко пътешествие наистина! В Амазония има само един път. Докъдето проникне лодка, прониква и човек. Друг проход няма. Само сплетени, недостъпни гъсталаци. Но той беше длъжен да ги преодолее. Всеки ден, всяка нощ в съзнанието му изплуваше образът на очарователната девойка, избистряше се, добиваше плът — с късата туника, е големия лък и разкошната златна коса, завита на плитка… Златна плитка… И тайнственият град, в който не е стъпвал кракът на археолог…
Един верен туземец още вчера се спусна с пирога да отнесе до първата пощенска станция писмото, с което Боян съобщаваше в българското посолство къде се намира и какво замисля.
Симов отметна противомоскитната мрежа, облече се набързо и отвори вратата. Часовникът показваше шест часа. Както всеки ден по това време небето бързо изсивя, разгоря се, запламтя и като с един замах на вълшебна пръчка настана денят — без преход, без зазоряване. Върховете на горските великани грейнаха, лизнати от огъня на изгрева. Сенките попиха из непроходимите шубраци. Ленивата река пламна в огнени отражения.
Боян съзря мисионера сред групата носачи, които се разделиха някак гузно, щом го забелязаха.
— Отец Джексън! — запита развълнуван археологът. — Какво ви е известно за амазонките?
Нещо като усмивка разтегна тънките устни на мисионера.
— Романтична легенда, раздухвана от хора, които никога не са се вестявали по тези места.
Боян го прекъсна нетърпеливо:
— Не! Не въобще! Питам за този край. Не сте ли слушали за амазонки? Тук, наблизо?
— За амазонки се говори навред по река Амазонка. Но само толкова — говори се.
— Ами вие? Не вярвате ли, че съществуват?
— Не вярвам!
Боян стисна челото си с ръка.