— Гледай си работата — тросна й се Мей.
— Остави я на мира — обърна се към Мей Одо.
— Не реви такъв, когато говориш с Мей — намеси се в словесния дуел Хю.
Без да дочака да бъде представен, подаръкът на Кийли влезе в стяга. Той се усмихна и протегна ръце.
— Рис! — Кийли скочи и се завтече към брат си, за да се хвърли в обятията му.
Рис я прегърна и я остави да се наплаче на гърдите му.
— Защо не си навън да събираш дъбови клонки? — подразни я той.
— Тези проклети английски неверници ще се хванат за главата и направо ще пукнат — отвърна тя с мокра от сълзи усмивка.
— Добър начин да се отървем от тази измет. — Рис я погледна и изтри сълзите от бузите й. — Ах, сестричке, пред твоята красота бледнее и най-хубавото диво цвете.
— А ти си един от най-красивите мъже, които познавам — върна комплимента Кийли. — Ужасно ми липсваше.
Рис бе висок и слаб и имаше черна коса и топли сиви очи. Сега тези очи настойчиво се взираха в нея.
— Един от най-красивите? — повтори той. — Преди ми казваше, че съм най-красивият. Да не би съпругът ти да ме е изместил от първото място?
Без да обръща внимание на тази забележка, Кийли го поведе към камината.
— Ела, братко, стопли се.
— Всички вън — заповяда Мей и избута останалите гости към вратата. — Да ги оставим сами. — Никой не се възпротиви.
— Скъпи братовчеди, това е най-хубавият подарък, който някога съм получавала — извика Кийли. — Много ви обичам… и двамата.
Одо и Хю се изчервиха до уши и последваха близначките.
— Разказвай, братко, как ме откри? — попита тя.
— Прислужничките на Лъдлоу ме напътиха — отвърна Рис. — Мадок е мъртъв, а костите му вече гният под земята.
— Мъртъв? — недоумяващо повтори Кийли. — Как се случи?
Сега беше ред на Рис да се изчерви.
— Мадок умря при деликатни обстоятелства, ако разбираш какво искам да кажа.
Кийли поклати глава.
— Похотливостта му го умори — обясни Рис.
— О! — Кийли си спомни пророчеството на майка си.
Онова, което Мадок най-страстно желае, накрая ще му коства живота…
— Сега можеш да се върнеш в Уелс, ако желаеш — заключи Рис.
— Преди шест седмици бих го сторила, но сега вече е твърде късно! — От очите на Кийли бликнаха сълзи. Тя вдигна дрешката, която шиеше. — Вече нося дете от мъжа си.
— Ще ставам чичо? — Рис се засмя и я притисна към себе си. — Бих те отвел по-рано, но Мадок не ми казваше къде мога да те открия. Писмото ти пристигна едва след смъртта му.
Кийли кимна.
— Ако не си щастлива със съпруга си, можеш да го напуснеш — продължи Рис. — Малкото и ти винаги ще бъдете добре дошли при мен в Уелс.
Кийли склони глава на рамото му.
— Благодаря, Рис. Щастлива съм с Ричард, но копнея той да ме обича.
— Любовта може да приема най-различни форми, скъпа — обясни й Рис. — Може би…
— И за коя от формите й става дума в случая? — прокънтя един глас откъм вратата.
Кийли се обърна и видя Ричард и херцогът да стоят на вратата. Съпругът й не изглеждаше особено щастлив. Напротив, видът му бе недвусмислено враждебен. Какво бе сбъркала пак?
Рис се надигна и погледна двамата мъже. Сестра му бе прекалено неопитна, за да го забележи, но той ясно можеше да прочете ревността в очите на по-младия от двамата и да я усети в тона му. Небеса, сърцата на тези англичани бяха като отворена книга. Изглежда този английски граф обичаше сестра му и това бе достатъчно за Рис.
— Очаквам отговор — грубо настоя Ричард.
— Братска любов — сухо рече Рис.
— Това е Рис — обясни Кийли и се надигна, готова да защити брат си от гневния си съпруг. — Дошъл е от Уелс заради мен.
На лицето на Ричард се изписа облекчение. Вече не гледаше толкова заплашително, а се усмихна широко и пристъпи към Рис, за да му подаде ръка.
Херцогът се усмихна.
— Задължен съм ви, задето сте закриляли дъщеря ми през всичките тези години.
— И аз съм ви задължен — добави Ричард.
— Кийли беше моята малка сестричка дълго преди да отпътува за Англия — отвърна Рис. — Да се грижа за нея бе истинско удоволствие.
— Обещай ми да останеш поне до Нова година — каза Кийли, все още стискайки ръката му. Не смееше да го пусне след толкова дългата раздяла.
— Кори ме замества в къщи, а както знаеш, той не е много по-умен от Одо и Хю — обясни й Рис. — Съгласна ли си да остана до Коледа?
— Да. — Грейнала, Кийли се обърна към баща си. — Рис носи новини от Уелс, татко. Мадок е мъртъв.
Херцогът би изказал съболезнования на Рис, но всъщност ни най-малко не му беше жал за Мадок. Вместо това той кимна на дъщеря си и се обърна към Рис:
— Елате, барон Лойд. Ще ви издействаме една стая и всичко останало, от което имате нужда.