Преди да излязат, Рис прегърна сестра си и я целуна по бузата.
— До скоро, сестричке, и не забравяй какво ти казах.
Ричард седна в креслото и притегли Кийли в скута си.
— Какво не бива да забравяш?
— Че винаги съм добре дошла при него в Уелс — отвърна Кийли, вперила поглед в гърдите му.
— Мястото ти е при мен.
Кийли бавно вдигна поглед и погледна мъжа си в очите.
— В Англия никога няма да се почувствам у дома.
— Ще свикнеш.
— Мястото ми не е тук.
— Не ставай смешна — подигра й се Ричард. — Мястото на графинята на Базилдън е в Англия.
— Целият двор ме презира — настоя Кийли. — Аз съм просто едно уелско копеле, успяло с хитрост да оплете в мрежите си първия граф на Англия.
— Всичко това е чисто лицемерие — опита се да й обясни Ричард. — Причината е собствената им несигурност. Само графиня Базилдън да благоволи да ги дари с вниманието си, тези глупаци ще се почувстват поласкани и ще те приемат.
— Може би не ги смятам достойни за своята компанията.
— Проклятие, Кийли. Стоиш в залата с наведена глава, забила поглед в пода. От какво се срамуваш?
— Не се срамувам — извика Кийли и скочи от скута му. — Аз съм уелска принцеса, потомка на Люълин Велики и Оуен Глендоуър. Родословното ми дърво е по-древно от това на кралицата!
— Докажи го — предизвика я Ричард, който също бе станал. — Разведи тази вечер Рис наоколо и го представи на придворните.
Кийли отново започна несигурно да хапе устни. Никога не би си признала, но се боеше, че й липсва смелост за това.
— Ще помисля — измъкна се накрая тя.
Ричард видя смущението в очите й и додаде малко по-меко:
— Ще бъда до теб, съкровище.
Ще бъди до теб, съкровище.
Още едно неспазено обещание, мислеше си Кийли, наранена и объркана. Трябваше да се досети. Чаровният й мъж така й бе завъртял главата, че тя едва не забрави какво бе принудена да изстрада Мегън. Не биваше да се разделя с вроденото си недоверие, иначе вътрешният й мир можеше да бъде сериозно застрашен.
Повикан от граф Бъргли, Ричард я бе зарязал с херцога и госпожа Даун. Оттогава беше изтекъл повече от час.
Кийли не изпускаше от поглед вратата на залата. Разговорите на придворните се бяха превърнали за слуха й в жужене, на което тя отдавна бе престанала да обръща внимание в нетърпеливо очакване на Рис. Дали Ричард не беше прав? Щяха ли да я приемат тези високомерни англичани, ако тя ги дареше с вниманието си? Или щяха да се отдръпнат, давайки й да разбере, че тя е само едно копеле?
Без съмнение Рис бе наясно с двусмисленото й положение в двора. Той дотолкова се бе вживял в ролята си на неин закрилник, че би предизвикал всеки благородник, за когото решеше, че не се е отнесъл към нея с нужната почтителност. Брат й беше известен с избухливостта си, но едва ли щеше да е по силите му да се дуелира с всеки един от присъстващите мъже.
Кийли плъзна поглед из залата и остана с впечатление, че тази вечер настроението бе по-различно от обикновено. Заради ранното оттегляне на кралицата придворните бяха по-разпуснати и разюздани от всякога.
Погледът й попадна върху вратата точно в момента, в който се появи Рис. Кийли си запроправя път сред множеството и забърза насреща му.
Никога не бе виждала брат си толкова красив и мъжествен — почти толкова неотразим, колкото и съпруга й. Ричард му бе заел някои от дрехите си и сега Рис изглеждаше като черна граблива птица сред нищо неподозиращи канарчета.
— Как си, братко? — усмихната го поздрави Кийли.
— Сестричке, край твоята лъчезарна хубост бледнеят всички тези безцветни англичанки — с възхищение рече Рис. — Завърти се да ти се порадвам.
Засмяна, Кийли се завъртя в кръг. Плахото, израснало сред горите на Уелс, момиче бе изчезнало. Вместо това сега пред Рис стоеше блестяща красавица, облечена в предизвикателна рокля с дълбоко деколте, което още повече подчертаваше прелъстителните й форми.
Тази рокля беше прекалено дръзка за вкуса на Рис, но той запази мнението си за себе си. Сега Кийли бе съпруга на графа и той не искаше да му се меси.
— Трябва да се запознаеш с жената на баща ми — рече Кийли, като го улови под ръка. — Тя беше изключително мила с мен.
Двамата се смесиха с множеството. Подръка с брат си, Кийли се чувстваше необичайно самоуверена. Възхитените погледи и догадките, кой е симпатичният млад мъж до нея, я изпълваха с гордост.
— Лейди Даун, може ли да ви представя брат си, барон Рис Лойд? — каза Кийли.
Рис се поклони над ръката на херцогинята и я поздрави с думите:
— Благодаря за добрината, която сте проявили към сестра ми.