— Ако не бях толкова хлътнала по Тали — изгука госпожа Даун и го дари с котешката си усмивка, — със сигурност щях да си изгубя ума по вас, както навярно вече е станало с всички дами наоколо, които не могат да откъснат очи от вас.
— Ела, Рис — рече Кийли, вече решена да приеме хвърленото й от Ричард предизвикателство, — бих искала да те представя на някои от придворните.
Тя го улови под ръка и го поведе из залата. Откривайки сред множеството бременните приятелки на херцогинята, с които се бе запознала предния ден, Кийли се насочи към тях.
— Госпожо Теси, госпожо Блеър — мило усмихната ги заговори Кийли. — Бих искала да ви представя брат си, барон Лойд.
Рис целуна ръка на Теси и каза:
— Изглеждате пленително в тази синя рокля.
Теси въздъхна поласкана.
— Щеше ми се Поне да беше мил като вас.
Сега Рис се обърна към госпожа Блеър, целуна й ръка и се канеше да й направи комплимент, но сестра му го изпревари:
— Как е скъпият Хорацио днес? — осведоми се тя и едва се сдържа да не се разсмее.
— Слава богу, Хорацио яде като прасетата от поговорките.
Кискайки се, Кийли поведе брат си по-нататък и му прошепна:
— Хорацио е прасе, което тя отглежда като домашен любимец.
Рис я погледна с ъгълчето на очите си.
— Шегуваш се.
Кийли поклати глава.
— Госпожа Даун си отглежда една гъска на име Антъни.
— Представи ми някои неомъжени дами — подкани я Рис, — например онези три красавици, които не ни изпускат от очи.
Кийли проследи погледа му. Моргана, Сара и Джейн стояха настрана и гледаха към тях. Без съмнение изгаряха от любопитство кой е симпатичният млад благородник.
Кийли нямаше ни най-малко намерение да се доближава до тях. Нека му се възхищават от разстояние. Ако я обидеха в присъствието на брат й, животът им щеше да е сериозно застрашен.
— Обезателно трябва да се запознаеш с лейди Мери — опита се Кийли да отвлече вниманието му от трите вещици. — Това е пищната блондинка до италианеца, господин Фаджоли. Виждаш ли дългокосия великан, който наднича в деколтето й?
Рис я последва с нежелание.
— Бих предпочел да се запозная с тези три грации — настоя той.
— Повярвай ми, братко, ти не искаш да се запознаеш с тях.
Рис се ухили.
— Тогава ми обясни защо.
— Защото те мразят уелсците с цялата си душа — обясни Кийли. — Особено мен.
— Защо?
Кийли сведе поглед и сви рамене.
— Ревнуват ли? — попита Рис, повдигайки брадичката й. — Хайде, сестричке, бих искал да се запозная с този италиански господин.
— Кийли! — долетя до тях познат женски глас.
Кийли се обърна с нежелание. Гласът бе на сестра й.
— Доведи симпатичния си приятел при нас — подкани я Моргана, хвърляйки поглед към Рис. — Да не би да ме избягваш, скъпа сестро?
Това обръщение накара Кийли да зяпне. Трябваха й няколко мига, за да се съвземе.
— Аз съм заварената сестра на Кийли, Моргана Талбот — представи се сама предизвикателната блондинка.
Рис я поглъщаше с поглед. Той я огледа от главата до петите, без да пропусне и най-дребната подробност, но най-дълго погледът му остана прикован към предизвикателното й деколте.
— Значи сме почти роднини — забеляза Рис. — Аз съм завареният брат на Кийли.
Избухливият уелски барон и разглезената английска красавица съвсем забравиха сестра си. Топлият му сив поглед изпиваше нейния и за няколко секунди светът около тях изчезна. Двамата имаха очи само един за друг.
— Трябва да се опознаем по-добре — рече накрая Моргана и сведе очи с престорена срамежливост. — Обичате ли да танцувате?
— За съжаление в тази област съм дилетант — без капка смущение призна Рис. След това добави усмихнат: — Може би някое усамотено местенце би било по-подходящо за нашето сближаване?
Моргана се усмихна едновременно ангелски невинно и прелъстително.
— Мисля, че зная нещо подходящо.
— Убеден съм в това — дяволито отвърна Рис. След това, обръщайки се към слисаната Кийли, рече: — Ще ни извиниш ли?
Преди тя да успее да каже нещо, двамата вече бяха изчезнали. Кийли стъписано ги проследи с поглед.
Откъде Рис бе събрал смелост да признае, че не умее да танцува? Тя би предпочела да умре, вместо да го стори. След това се досети — Рис не беше копеле като нея, а законен барон. Тя, напротив…
— Добър вечер, графиньо.
Кийли се извърна и видя пред нея да стоп Уилис Смит, който я зяпаше толкова безсрамно, че по гърба й полазиха тръпки.
— Добър вечер, господине — отвърна на поздрава му тя и се насили да му се усмихне. Свещени камъни, държеше се толкова лицемерно, колкото и останалите придворни. Ако обаче успееше да се държи вежливо с мъж, от когото се гнусеше, тогава нямаше да й бъде трудно да общува и с другите придворни.