— Съпругът ви отново ли ви заряза? — попита Смит.
— Боя се, че да — отвърна Кийли със заучена гримаса.
— Струва ми се, че паваната е любимият ви танц — рече Уилис. — Искате ли да опитаме?
— Паваната е единственият ми танц — отвърна Кийли и му подаде ръка.
Когато стъпиха на танцовата площадка, Кийли трябваше да положи всички усилия да не се изплаши и да не избяга. Уилис се поклони куртоазно, а тя направи реверанс.
— Тази вечер изглеждате особено красива — поласка я Смит, когато танцът започна, без да откъсва очи от гърдите й.
— Радвам се, че оценявате деколтето ми — сухо забеляза Кийли.
Смит я дари с разтапяща усмивка, която очевидно трябваше да я спечели.
— Чух, че имате повод за радост. Как се чувства една бъдеща майка?
— В момента чудесно. Само че сутрешното неразположение ми проваля закуската.
— Не е ли вредно за бебето да се пропуска закуската? — опита се да поддържа разговора Смит. — Мислех, че една бъдеща майка трябва да се тъпче с яйца, сирене, мляко и шунка.
— Шунка? — повтори Кийли и сбърчи нос, за да демонстрира отвращението си. — Не обичам свинско месо под никаква форма, макар и да е любимото ястие на Ричард. — Кийли направи крачка вляво, за да сложи дланта си в неговата и замръзна. До барона стоеше съпругът й. Гневният й съпруг.
— Предупредих те, Смит — просъска Ричард, чиито смарагдено зелени очи пръскаха искри.
— Зарежи това, Девъро — отвърна Уилис. — Та ние просто танцуваме.
— Остави ме сама — напомни на мъжа си Кийли, забелязвайки танцуващите наоколо да наострят уши, за да не пропуснат нещо.
— Забранявам ти да танцуваш с този мъж — каза Ричард. — Избери си друг партньор.
Какво безсрамие, помисли си Кийли. Мъжът й можеше да танцува и флиртува с когото пожелае, а тя трябваше да стои и да го чака.
— Излагаш ни пред всички — каза Кийли с престорено спокойствие.
— Не ме предизвиквай — изръмжа Ричард и се опита да я улови над лакътя. Ревността го заслепяваше.
Кийли отстъпи крачка назад, вдигна ръка и му показа среден пръст. След това се обърна и с гордо вдигната глава напусна залата. Вече в коридора, тя повдигна пешите на роклята си и с все сила се завтече към спалнята им.
Как смееше да я излага пред всички! Докато крачеше нервно пред камината, Кийли кипеше от гняв. Как смееше… В този момент вратата се отвори с трясък.
— Стой настрана от Смит! — извика Ричард и пристъпи към нея. — Престани да насърчаваш чуждите мъже.
Кийли понечи да отвърне, но Ричард бе по-бърз.
— Не отричай — предупреди я той. — Имам очи и виждам как те гледаше този мъж.
— Аз не съм Девъро, чийто родилен белег е известен на всички и на който се възхищава всяка жена в двора — отвърна Кийли.
Графът реши да си спести гневната тирада.
— Достатъчно. Остатъка от вечерта ще прекараш в стаята си, за да размислиш върху това, къде си сгрешила. — С тези думи той изхвърча от стаята, затръшвайки вратата след себе си.
Кийли се втренчи във вратата.
— Да си счупиш краката, дано — прокле го тя.
Веднага след това чу трясък и нечий вик. Тя отвори вратата и се стъписа — на пода в коридора лежеше Ричард. Той бавно вдигна поглед и малко замаян рече:
— Бях невнимателен и паднах.
Кийли затръшна вратата след себе си и прихна. След това обаче отново я налегнаха мисли за обречения й брак с Ричард и доброто й настроение се изпари.
Тя с въздишка се отпусна в креслото пред камината. През целия си живот бе копняла за две неща: баща и дом. Противно на очакванията си бе спечелила любовта на херцога, при това толкова бързо, че й бе трудно да повярва в щастието си. Но втората мечта, изглежда, никога нямаше да се превърне в реалност. За Кийли това не подлежеше на съмнение — тя никога нямаше да има истински дом.
Беше родена и израснала в Уелс и никога нямаше да намери мястото си в английския двор. Заради детето си обаче трябваше да остане в Англия, Можеше да живее и без да е обичана от мъжа си, в случай че той бе любящ баща. Светът е несъвършен, понякога сърцето е принудено да прави компромиси, да се задоволява с онова, което има — мислеше тя.
Животът в двора, напротив, бе нещо друго. Изглеждаше й невъзможно да понесе дори само още ден цялата тази повърхностност.
Кийли копнееше да усети върху раменете си сгряващите слънчеви лъчи, да изложи лице на нежните ласки на вятъра. Но най-нетърпима нужда имаше от онова свещено място в парка на графа, където сплитаха клони бреза, ела и дъб.
Кийли опакова някои от вещите си в един кожен вързоп, след което легна в леглото. Вече се чувстваше доста по-добре отколкото сутринта, когато се бе събудила.